с колко co2 в секунда…

Виж как breathingearth.net отчита емисиите въглероден двуокис (СО2) на всяка държава в света. В реално време.

 

Земята е жива и диша… във всеки един момент, докато ти вършиш твойте си неща. Това е първото нещо, което си спомняш (защото най-вероятно си го забравил), когато видиш интернет страницата www.breathingearth.net. Дори и само това усещане да ти остане, то е достатъчно.

Breathing Earth ти показва отделените емисии въглероден двуокис (СО2), във всяка една точка на планетата. Отчита също и всяко раждане или смърт. След като си виждал родния си дом от космоса на Google Earth едва ли това може да те грабне, но има тръпка, когато схванеш, че получаваш визуализираните данни в реално време.  Докато се оглеждаш кое какво е, сайтът “не спи” - цъка и показва къде точно в тази секунда се отделят 1000 тона въглероден двуокис, къде умира или пък се ражда някой. Виждаш и в различни цветове държавите, според количеството СО2, което отделят. Както вече знаят и децата, емисиите на СО2 в атмосферата са основната причина за промените в климата.

Има и малко статистика. Сигурно ще ти е любопитно да научиш, че България отделя 1 000 тона СО2 всеки 12.5 минути, един човек умира на всеки 5 минути, но пък се ражда друг на всеки 7.4 минути. За сравнение Конго отделя 1000 тона СО2 за 4.9 часа, Китай за 9.2 секунди, САЩ за 5.4 секунди, а Исландия едва за 4 часа. В Индия се ражда нов човек на всеки 1.3 секунди, в Китай на 1.8 секунди, а в Норвегия едва на 10 минути. Руснаците са една от малкото нации в света, която намалява.

И преди да натиснеш “close”, не забравяй да се впечатлиш от това колко въгероден двуокис е бил отделен в света само докато ти си гледал хипнотизирано в монитора.

Използваните данни са от Wikipedia (къде другаде), а създател е Давид Блежа, 28-годишен австралиец от полски произход. Блежа има и други визуални проекти, някои от тях впечатляващо красиви. Не ни е спестил и някои лични откровения по актуални теми. Можеш да ги откиеш в “неговия микрокосмос”.

осло - най-скъпия град в света…

Класация на най-скъпите за живеене градове в света пусна агенция Economist Intelligence Unit, която влиза в състава на Economist Group.

На първо място в списъка тази година отново се нарежда столицата на Норвегия - Осло. Второто място заема Париж, а третото - Копенхаген, пише в. “Гардиън“. Столицата на Великобритания - Лондон миналата година е била на седмо място, а сега се е изкачила на пето.

Москва пък е най-скъпото място за живеене в Европа извън Европейския съюз, като дели 26-о място с Амстердам. Изследването взема като база за сравнение животът в Ню Йорк и в рейтинга той винаги се оценява със 100 пункта.

Москва пък е най-скъпото място за живеене в Европа извън Европейския съюз

Тази година Москва изпреварва Ню Йорк само с 1 пункт. В десятката на най-скъпите градове в света са намерили място още японските Токио и Осака, столицата Исландия - Рейкявик, швейцарският гр. Цюрих, германският Франкфурт и финландският Хелзинки.Най-евтин за живеене град в света, както и преди една година, е Техеран. В долната част на класацията са също филипинската столица Манила и индийският град Мумбай.

Изследването е обхванало 132 града. Експертите са изследвали цената на живота по стойността на 160 продукта и услуги, отбелязва Си Ен Ен мъни.

земетресенията могат да променят днк…

Италиански учени са убедени, че ДНК се променя в отговор на събитията (например земетресение) през живота на даден човек, така че наследниците му са защитени от определена заплаха, предаде АНСА.

Екипът на Калоджеро Чачо, който е директор на Лабораторията по молекулярна биология в Сан Марино, е разработил теория, която сочи, че човешката ДНК може да се приспособява към факторите в околната среда. Той вярва, че ДНК претърпява фини промени, когато носителите й са изложени на травматични събития, като земетресения. Затова учените ще изследват останки от хора, загинали в серия земетресения в Сицилия и Калабрия в края на 19 в. и началото на 20 в.

Екипът на Чачо, който включва експерти от университетите в Рим и Равена, ще ексхумира останките от жертви на земетресенията в района на Месинския пролив в Средиземно море и ще изолира от тях ДНК образци.

Предварително изследване, което скоро ще се появи в сп. “Нейчър”, е открило някои доказателства в подкрепа на променящата се ДНК. Между 2001 г. и 2005 г. италианските учени изследвали ДНК от 10 000 донори на костен мозък и плацента.

Учените ще вземат ДНК проби от останките на поне 200 души, загинали в земетресението в Месина, и очакват, че DR11 ще се появява много по-рядко, отколкото в данните, събрани след земетресението. По-нататък ще бъдат взети 200 ДНК проби от потомците на семейства, емигрирали от района след земетресението. Ако теорията е вярна, голям брой от потомците ще носят молекулата.

Изследванията върху хора, родени доста след земетресението в Месина през 1908 г., били съсредоточени върху молекулата DR11. Идеята е, че тя се явява в ДНК на хора, преживели земетресения, и остава в ДНК на наследниците им. Изследователите открили, че в района, близък до Месина, DR11 се среща в 54% от населението и процентът прогресивно намалява с увеличаване на разстоянието от Месинския пролив. Сякаш събитие с епицентър в пролива се е разпространило в кръгови вълни на север и на юг, казва Чачо.

най-добрият секс за мъжете е след 50-те…

Потентността и удоволствието от секса са независими величини, сочи анкета.
Това показват резултатите от изследване, проведено от американски и норвежски учени. Според данните мъжете над 50 години са по-удовлетворени от своя половия живот в сравнение с 30-годишните.”При по-възрастните мъже, разбира се, по-често се наблюдават проблеми с потентността и намаляване на сексуалната активност, но те са удовлетворени от половия си живот също колкото 20-годишните младежи”, цитира специалистите BBC. Авторът на изследването София Фосса твърди, че намаляването на половата функция не се отразява на удовлетвореността от секса.

Психологът Роналд Брейси, занимаващ се с половите разстройства при мъжете, смята, че резултатите от изследването съвсем не са изненадващи. Според него мъжете на 30-40 години са толкова заети със своята кариера, че просто нямат време и сили да получат сексуално удовлетворение, докато към 50-годишна възраст те вече знаят какво искат от живота, по-малко се вълнуват от това, какво другите мислят за тях и по-лесно преживяват неудачите в леглото, отбелязва Брейси.

най-старите скали разкриха как земята е избягнала съдбата на марс…

Въглеродният двуокис - парниковият газ, превърнал се в проклятие на съвременното общество, вероятно е спасил Земята от замръзване в ранната й история, показва първият детайлен лабораторен анализ на най-старите седиментни скали в света, съобщи Сайънс дейли.Учените отдавна допускат, че високата концентрация на парникови газове вероятно е помогнала на Земята да не замръзне, като са задържали в атмосферата повече топлина, отколкото е губела. Сега американски и френски специалисти откриха първите преки доказателства в подкрепа на тази теория в древни скали на източния бряг на Хъдсъновия залив в Северен Квебек.

Резултатите от изследването им показват, че въглеродният двуокис в земната атмосфера може да е задържал повърхностната температура над точката на замръзване преди 3,75 милиарда години, когато Слънцето вероятно е било с 25 процента по-слабо от сега. Предишни трудове доказаха, че на земната повърхност е имало течна вода, въпреки недостатъчните слънчеви лъчи.

Най-вероятно планетата се е затопляла от високите концентрации въглероден двуокис и метан. Древните скали в Квебек съдържат железни карбонати, утаили се от древните океани.

Тъй като те е можело да се образуват само при атмосфера с много по-високо съдържание на въглероден двуокис от сегашното, учените стигат до извода, че атмосферата на ранната Земя е била изключително богата на този газ.

Възможно е той да е играл роля на “планетен термостат”, защото леденият студ на Земята би трябвало да намалява ерозията на скалите и да увеличава съдържанието на въглероден двуокис в атмосферата. Скалите в Северен Квебек са открити от канадски учени през 2001 г.

Възрастта им е установена с ураново-оловно датиране. Изследването е извършено от учени от университета на Чикаго, университета на Колорадо и Института по земна физика в Париж.

човек има силно заложено чувство за време…

Докато физиците спорят за съществуването на времето, Дин Буономано и негови колеги от университета на Калифорния в Лос Анжелис дават едно добро обяснение защо човек усеща хода на времето, дори когато няма пред себе си часовник, съобщава Ройтерс.

Ако човек се лиши от ориентирите във времето (от съвременните часовници до природните - като движението на Слънцето например), той все пак ще може да фиксира хода на времето при това с доста голяма точност. Наистина, ако нямат часовник, някои хора грешат при определянето на интервал от 5 минути. Но загадката е не защо човек греши с няколко минути, а фактът, че човек “вътре в себе си” усеща неговия ход. До този момент в науката бяха изказани различни предположения за това: от сърцебиенето до “вграден часовников механизъм” в мозъка, който условно измерва времето и задава биологичния ритъм.

Дин Буономано твърди, че функцията за усещане хода на времето е разпределена в целия мозък: “За нея няма някаква специфична област и тя работи доста своеобразно. Ако хвърлите камък в езеро, движението на водата ще бъде подпис, говорещ за времето на падането. Колкото по-далаче отиват вълните, толкова павече време е минало”.

Според учения, всеки външен сигнал, звук, светлина, сензорно усещане предизвиква реакции между клетките на мозъка. “Всяка реакция оставя подпис, който позволява по цялата мрежа от клетки да се кодира времето на дадено събитие”, уточнява той.

Моделирайки на компютър мрежата на невроните, в които всяка връзка се променя в отговор на външните стимули, авторите на изследването доказват, че такава мрежа може да определи колко време е минало от момента на поредното въздействие, изхождайки от общата картина на затихващите реакции на стимула.

За проверка на своята хипотеза те са помолили участниците в експеримента да определят “на око” промеждутъка от време между два звукови сигнала. Оказва се, че точността на това определяне значително е спадала, ако преди тези два звука участниците са чували други разсейващи звуци.

Буономано отбелязва, че вътрешното измерване на времето стои в основата на човешки способности като разпознаването на речта и музиката. Затова разбирането на механизма на усещането за време може да се окаже важно за разбора на механизма на редица заболявания, смятат американските учени.