телескоп ще изследва тъмната енергия на вселената…

Учени от 9 астрономически организации на САЩ с помощта на огромен 280-тонен телескоп ще изучава т.нар. тъмна енергия, способстваща за разширението на Вселената, съобщи 3DNews.Телескопът, монтиран неотдавна на Южния полюс, е бил изпробван за пръв път на 16 февруари. В проекта са инвестирани над 19 млн. долара. Височината на телескопа надхвърля 25 метра. Работата на телескопа започва в началото на Международната полярна година - на 1 март. В рамките й хиляди учени от над 60 държави ще работят по 220 проекта.

Първият обект за наблюдение на телескопа ще бъде Юпитер. Една от основните задачи обаче ще е изучаването на тъмната енергия - субстанция, способстваща за разширяването на Вселената. еждународната полярна година се организира от Международния съвет за наука и Световната метеорологична организация. Обикновено тя продължава две години, за да може да бъдат обхванати еднакво и Арктика, и Антарктика. Досега е имало три пъти Международна полярна година - през 1882-83, 1932 - 33 и 1957-58.

Астрофизиците са на мнение, че то е започнало от момента на Големия взрив преди около 13,8 млрд. години. В края на 90-те години на миналия век учените установиха, че самият процес на разширение на Вселената се ускорява. Тези резултати бяха получени при изследване на взрив на звезда. Астрономите вярват, че с новия телескоп ще сканират огромни участъци от пространството с достатъчна скорост.

Според прогнозите за няколко години ще бъдат изучени хиляди, ако не и десетки хиляди групи галактики. Като началото обаче специалистите ще изследват състоянието на Вселената през ранните й етапи - преди около 400 000 години, когато някои звезди и галактики още не са били формирани.

Ако тъмната енергия е въздействала на небесните тела, това лесно ще може да бъде установено и ще бъдат направени съответните изводи.

подозират живот в замръзнало море на марс…

Замръзнало море, открито на Марс, е едно от най-обещаващите места за търсене на живот на Червената планета, заявиха британски изследователи, цитирани от Би Би Си. Планираните космически мисии, които имат за цел да търсят микроби под марсианската повърхност, обаче не копаят достатъчно дълбоко, за да открият живи клетки.Изследователи от Юнивърсити колидж в Лондон поясниха, че микроби на дълбочина няколко метра под марсианската повърхност би трябвало да са унищожени вследствие на интензивната радиация.

Живот може да има на по-голяма дълбочина, където условията са по-благоприятни, смятат изследователите. Въпросните дълбочини обаче са по-големи от тези, до които е предвидено да стигнат мисиите на Марс, заяви изследователят Луис Дартнел от лондонския Юнивърсити колидж.

Марсианските мисии, сред които тази с роувъра “Екзо Марс” на Европейската космическа агенция, могат да открият признаци на живот, който някога е съществувал тук, като например протеини, ДНК фрагменти и фосили, а това само по себе си ще е голямо откритие, смята Дартнел.

Свещеният Граал за астробиолозите ще е да открият живи клетки, които можем да затоплим и “да разбудим” за изследвания. Не звучи правдоподобно, че “спящ живот” все още има в слоеве на марсианската повърхност, които се намират само на няколко метра под нея, близо до полето на йонизиращата радиация.

Откриването на живот на Червената планета зависи от водата в течно състояние на повърхността й, но за последен път вода е текла там преди милиарди години, допълни изследователят.

Резултатите от изследването са публикувани в Geophysical Research Letters. В рамките на изследването са картографирани вероятните нива на космическа радиация на различна дълбочина, като са взети предвид различните условия на марсианската повърхност.

За разлика от Земята, планетата Марс не е защитена от плътна атмосфера и от милиарди години е изложена на радиация от космоса. Изчисленията на Дартнел подсказват, че периодът на оцеляване близо до повърхността е едва няколко милиона години. Това означава, че шансът да бъде открит живот при планираното вземане на проби е минимален.

Нужно е да се копае на по-голяма дълбочина и в трудно достъпни райони, като например кратери и зони, където не много отдавна вода е текла на повърхността. Според изследователите едно от най-подходящите места за търсене на живи клетки може да е замръзнало море в района Elysium, близо до марсианския екватор.

Това е така, защото ледът е относително скорошен - смята се, че се е образувал през последните 5 милиона години и е бил изложен на радиация за относително кратък период.

слънцето не е изпарило водата от марс…

Учени, опитващи се да установят къде е отишла всичката вода от Мрас, изключиха една от хипотезите - нови изследвания показват, че Слънцето не я е изпарило.Учените измерили какво количество йони биват извлечени от планетата от слънчевия вятър, който също е поток от заредени частици.

Според техните данни за едногодишен период много малко кислород и въглероден диоксид са напуснали планетата. Няколко мисии до Марс откриха косвени доказателства, че по повърхността на планетата са текли води не толкова отдавна.

Открит бе и лед от въглероден диоксид, но в много малки количества. Една от теориите за изчезването на марсианската вода е отнасянето й от слънчевия вятър, но според измерванията на европейските учени това не би могло да стане.

Друга хипотеза предполага, че астероид или някакъв друг голям обект е ударил Марс в далечното минало и буквално е разбил атмосферата и големите водни басейни.

атмосферата на марс може да се крие под повърхността на планетата…

Водата и въглеродният диоксид, които в миналото са съставлявали плътната атмосфера на Марс, са били разпръснати в малки количества в пространството и вероятно се съдържат в подпочвения слой на Червената планета, сочи изследване на екип от европейски учени, цитирано от сп. “Сайънс”.Въз основа на данни, доставени от европейската сонда “Марс експрес”, Стас Барабаш от Шведския институт за космическа физика и Жан-Андре Совод от Центъра за космически изследвания на излъчванията в Тулуза, Франция, са установили, че малка част от марсианската атмосфера, която е изчезнала преди около 3,5 милиарда години, в действителност е изтекла под действието на слънчевите ветрове.

В космоса по този начин са се разсеяли само между 0,2 и 4 милибара въглероден диоксид и няколко сантиметра вода. В стремежа си да разберат къде е отишла плътната атмосфера на Марс, учените стигат до извода, че тя може би се намира в подпочвения слой на планетата. Американските роботи “Спирит” и “Опортюнити” потвърдиха, че марсианската атмосфера съдържа вода и въглероден диоксид.

Че в миналото на Марс е текла вода и е имало хидрологична активност доказват многобройни индикатори като седиментни наноси, следи от речни брегове и пресъхнали речни корита.

Днес течната вода е изчезнала от повърхността, атмосферата съдържа съвсем малко водни пари, а водата е под формата на лед в полярните шапки и в някои кратери.

Като се вземе предвид, че тези количества вода на са достатъчни, за да обяснят наблюдаваните геологични следи, учените заключават, че под повърхността на Марс вероятно има обширни водни пространства.

умираща галактика ше се възроди…

Умираща галактика до Млечния път изглежда ще се възроди и така ще разкрие тайната на няколко подобни галактики, съобщи “Ню сайънтист”. Процесът може да помогне да бъде разрешена загадката и с липсващата черна материя край Млечния път.Около нашата галактика са известни приблизително 20 малки галактики. Повечето от тях спадат в две основни категории: сфероидални джуджета и неправилни джуджета. Сфероидалните джуджета са мъртви, защото в тях няма газ, от който се раждат нови звезди. Във втория вид този газ е в изобилие и има признаци за активно звездообразуване.

Според някои астрономи галактиките-джуджета могат да преминават от единия в другия вид, като умират и се възраждат. В подкрепа на тази идея са нови наблюдения на екип от астрономи, използвали радиотелескопите край Сокоро, Ню Мексико. Те са забелязали облак газ край малката сателитна галактика на Млечния път Феникс.

Тя е на 1,4 млн. светлинни години от Земята, а масата й е колкото на 33 млн. слънца. Макар и Феникс да е сфероидално джудже без признаци за звездообразуване, наблюдения на телескопа Хъбъл на цветовете, разкриващи възрастта на 22 000 нейни звезди, показват, че само преди 50 млн. години там са се появили много звезди.

Ако този звезден бейби бум е изхвърлил газовия облак, неговото сегашно разположение означава, че се движи прекалено бавно, за да избяга от галактиката. По-вероятно е гравитацията на галактиката да го придърпа обратно след неколкостотин милиона години и това да й осигури материал за още около 100 000 слънца.

Съществуването на подобен цикъл се се отрази и на теорията за тъмната материя. Тя е в съотношение приблизително 6 към 1 с обикновената материя. Симулации на образуване на галактики показват, че би трябвало да съществуват много повече малки галактики около Млечния път от наблюдаваните, обгърнати от тъмна материя.

Ако звездообразуването в джуджетата галактики е спорадично заради този цикъл, новите звезди там може да са по-малко, отколкото ако се образуват бавно но постоянно. Това може да прави галактиките достатъчно слаби за откриване.

френската космическа агенция пуска в интернет своя архив за нло…

Френският Национален център за космически изследвания ще публикува в интернет архива си за случаи, когато са наблюдавани НЛО и други необясними явления, съобщи Ройтерс. Имената на хората, които са съобщили за тях, ще бъдат запазени в тайна, за да бъдат предпазени от досадни любопитни.Базата данни, която съдържа около 6000 съобщения за 1600 случая, ще бъде публикувана най-късно до средата на февруари. Най-вероятно достъпът до нея ще е през сайта www.snes.fr.

Жак Арно от Национален център за космически изследвания каза, че архивът е събиран 30 години. Целта е била случаите да бъдат изучени. Съобщенията и описанията са подадени от случайни свидетели и пилоти на самолети.