ток и жица…

Нещата, както ще разбереш, не са чак толкова отчайващи - има все повече алтернативни и екологично чисти начини за добиване на енергия. Просто да им се чуди човек защо ходят да си трошат главите за петрол.

 

 

 

Интро 1:
Годината е 1984. По една от двете български телевизии върви сериалът Планетата на маймуните. Поради факта, че изборът на българина е силно ограничен (може да гледа или това, или нещо по другата телевизия), сериалът се ползва с невиждан рейтинг – буквално всички следят с вълнение приключенията на Урко и неговите космати, но интелигентни приятели. По същото време обаче в страната има режим
на тока (за по-младите читатели: режим на тока означава, че примерно от 6 до 7 вечерта в квартала ти няма абсолютно никакво електричество. Режимът на тока очевидно е някаква особеност на тоталитарния режим, защото иначе не мога
да си обясня липсата на масови безредици, които биха възникнали при подобна ситуация във всяка нормална демократична държава). Прочутият със своята находчивост българин намира решение на проблема “няма ток по време на филма” по следния начин – хората слизат на улицата пред блока, отварят капаците на москвичите, включват си рубините (марка телевизори от СССР) в акумулаторите и готово. Като във филм на Кустурица, нали?

Интро 2:
15 август 2003 г. ще бъде запомнен в историята като The Big NY Blackout. В този ден спира електричеството в Ню Йорк и това довежда до тоталното парализиране на града. Икономическият импакт е страхотен, но по-интересна е
другата страна на събитието – хората са на улицата, през нощта палят огньове, пеят и танцуват, пият бира. Случайно една моя приятелка е там, на гости на своя позната. “Ще ми повярваш ли, че тази нощ моята домакиня запали свещ, излезе на стълбището и се запозна със своите съседи. Оттогаваса приятели, гостуват си и дори излизат заедно по някога.”

Не знам дали си се замислял откъде идва токът. Най-вероятно си имаш куп други грижи на главата и ти е все тая. Достатъчно ти е да знаеш, че можеш да се събудиш с електрическия будилник, да си направиш кафе в електрическата кафеварка, да си изпечеш филийка в електрическия тостер, да хванеш тролея, да си включиш компютъра в офиса, да си светнеш лампата, когато се стъмни, и да си пуснеш музика, когато си легнеш. Навремето баба ми постоянно вървеше след мен и гасеше лампите, за да “правим икономии”, а аз нарочно ги светвах, за да я дразня. Бабите очевидно са едни от най-далновидните представители на човечеството, защото днес всички ние сме изправени пред един от най-кризисните проблеми в цялата история – енергийната криза.
През 2035 г. светът ще ползва два пъти повече енергия, отколкото ползва в момента. Това, което не е ясно, е откъде по дяволите ще дойде тя.
Петролът е толкова дъвкана тема, че чак не ми се подхваща, но накратко – дори да пренебрегнем геополитическите и екологичните проблеми, които създава, остава неоспоримият факт, че скоро той просто ще свърши.
Атомната енергия има два основни недостатъка – риск от аварии като онази в Чернобил и опасни радиоактивни отпадъци, които си остават опасни и радиоактивни завинаги. Сега се разработват планове за извозването им на Луната, без майтап.
Изграждането на язовир за ВЕЦ е процес, който, с извинение, ебава майката на цялата екосистема в района, в Китай дори наскоро построиха язовир, който заля цяла една долина с няколко градчета и куп исторически забележителности. За щастие предупредиха хората навреме да си потърсят по-сухо място за живеене. ТЕЦ-овете пък с тоновете въглероден двуокис, които отделят в атмосферата всеки ден, са една от основните причини за лошото време през миналия месец, или казано по друг начин – за бруталните климатични промени, предизвикани от глобалното затопляне.
Преди да теглим чертата, трябва да добавим и няколкото алтернативни начина за добиване на енергия – вятър, слънце, геотермална енергия, но всички те взети заедно за сега са неспособни да създадат цялата необходима енергия. 6% от енергията в ЕС се добива от алтернативни източници, а планът е до 2010 г. това количество да се удвои. В България процентът е малко по-висок – 8%.

Ето няколко положителни (а някои от тях и доста изненадващи) примера за добив на енергия от възобновими източници:

Вятър – добиването на енергия чрез перки, задвижвани от вятъра, е екологично чиста и сравнително добре развита технология. В България също има доста такива електрогенератори – по Северното Черноморие, на брега на Дунава. Две основни критики – местните се оплакват, че тия перки само им загрозяват гледката, а природолюбителите – че перките убиват птици. На този сайт можеш да разбереш
как да си направиш сам перка, с която да си добиваш електричество вкъщи.

Слънце – слънчевите лъчи се използват от доста години за енергиен източник (спомни си така популярните навремето електронни часовници със слънчеви батерии). Съществуват къщи и автомобили, захранвани от слънцето. В България има дори фабрика за производство на панели за слънчеви колектори – „Енерджи сълюшънс“, Перник.

Вода – тук говорим за няколко вида източници. Вълните, приливите и отливите са чудесна възможност за добиване на екологично чиста енергия, а според изчисления на специалисти 20% от нужната електроенергия на Великобритания може да бъде
добивана по този начин. Втори начин е чрез водноелектрически централи, за които вече споменах какъв им е проблемът. Хубавото е, че могат да бъдат използвани просто реки със силно течение, където се строят малки електроцентрали, наречени хидрокинетични, които са много по евтини и не създават никакви грижи на местната флора и фауна.

Биомаса – използват се отпадъците на дървопреработващата промишленост или царевица и се добиват биодизел или етанол – и двете са доста добри горива. Завод за биоенергетика ще бъде построен до края на 2007 г. в Чепеларе от фирма „Родопи био енерджи“.

Биогаз – японците са с репутацията на алтернативни копеленца. И в случая с алтернативните енергии го доказват перфектно – най-алтернативната от алтернативните концепции идва от тях. Става въпрос за няколко учени от Университета за селско стопанство и технологии в Токио, които се облекли в гумени дрехи и отишли да търсят енергия в отходните канали. И гледай сега – не е много ясно как, но успели да извлекат гориво от това, което намерили там. За лайна говоря. Петрол от лайна, сещаш ли се. С 551 хиляди тона лайна на година японците като че ли са напипали нещо.

Геотермална енергия – още един чудесен метод. Състои се в следното: на 10 метра под земята температурата е постоянна през цялата година. Ако прекараш тръби до тази дълбочина и пуснеш някаква течност или газ по тях, след което концентрираш въпросната течност или газ, можеш да отопляваш през зимата или да охлаждаш през лятото. Това вече се прави и в България има няколко проекта по тази технология – например детска градина „Света Анна“ в Сапарева баня.

Глобално затопляне, климатични промени, наводнени градове, изчерпани ресурси. Въпросът вече отдавна не е „дали“. Въпросът е „кога“. И докато всички си блъскат главата как точно да оправят нещата, ти можеш да започнеш да го правиш още сега. Ето как:

ЗА ВСЕКИДНЕВНА УПОТРЕБА:

1_Изгасяй лампите – захранването на 5 електрически крушки предизвиква отделянето на около 400кг въглероден двуокис в атмосферата годишно. А и струва пари.

2_Изключвай си зарядното устройство от контакта – дори и без телефон, закачен към него, то продължава да консумира електричество, всъщност толкова, колкото и когато зарежда.

3_Не си презатопляй къщата – понижаването на температурата само с един градус ще облекчи бюджета ти и ще намали с около 300 кг годишните вредни емисии

4_Уплътни си прозорците – можеш да спестиш до 70% енергия

5_Можеш да си платиш вредния ефект върху климата – това е много яко, но е малко дълго за обяснение. Препоръчвам ти да го видиш на www.carbonfund.org.

с колко co2 в секунда…

Виж как breathingearth.net отчита емисиите въглероден двуокис (СО2) на всяка държава в света. В реално време.

 

Земята е жива и диша… във всеки един момент, докато ти вършиш твойте си неща. Това е първото нещо, което си спомняш (защото най-вероятно си го забравил), когато видиш интернет страницата www.breathingearth.net. Дори и само това усещане да ти остане, то е достатъчно.

Breathing Earth ти показва отделените емисии въглероден двуокис (СО2), във всяка една точка на планетата. Отчита също и всяко раждане или смърт. След като си виждал родния си дом от космоса на Google Earth едва ли това може да те грабне, но има тръпка, когато схванеш, че получаваш визуализираните данни в реално време.  Докато се оглеждаш кое какво е, сайтът “не спи” - цъка и показва къде точно в тази секунда се отделят 1000 тона въглероден двуокис, къде умира или пък се ражда някой. Виждаш и в различни цветове държавите, според количеството СО2, което отделят. Както вече знаят и децата, емисиите на СО2 в атмосферата са основната причина за промените в климата.

Има и малко статистика. Сигурно ще ти е любопитно да научиш, че България отделя 1 000 тона СО2 всеки 12.5 минути, един човек умира на всеки 5 минути, но пък се ражда друг на всеки 7.4 минути. За сравнение Конго отделя 1000 тона СО2 за 4.9 часа, Китай за 9.2 секунди, САЩ за 5.4 секунди, а Исландия едва за 4 часа. В Индия се ражда нов човек на всеки 1.3 секунди, в Китай на 1.8 секунди, а в Норвегия едва на 10 минути. Руснаците са една от малкото нации в света, която намалява.

И преди да натиснеш “close”, не забравяй да се впечатлиш от това колко въгероден двуокис е бил отделен в света само докато ти си гледал хипнотизирано в монитора.

Използваните данни са от Wikipedia (къде другаде), а създател е Давид Блежа, 28-годишен австралиец от полски произход. Блежа има и други визуални проекти, някои от тях впечатляващо красиви. Не ни е спестил и някои лични откровения по актуални теми. Можеш да ги откиеш в “неговия микрокосмос”.

водоносни мисли…

Постоянно нарастващото население на земята изразходва водните запаси по-бързо отколкото планетата може да ги възстановява. Защо това трябва да ни тревожи и можем ли да помогнем с нещо?

 

 

Африканското езеро Чад някога било ориентир за космонавтите, обикалящи около земята. Днес то се е свило с 95 на сто в сравнение с 60-те години и на космонавтите им е трудно да го открият. С тази почти апокалиптична визия съм запомнила съжденията за водата на световноизвестния еколог Лестър Браун от книгата му „План Б 2.0”. Изчезването на езерото Чад е симптом за спадащите водоносни пластове на много места по света. Оказва се, че днес потреблението на вода далеч надхвърля способността на планетата да възстановява изразходваните количества.

Да речем, че под една или друга форма всеки от нас изпива три-четири литра вода на ден. Това звучи резонно. Има обаче едни други цифри. Чашата бира, която поглъщаме след работа, е „изпила” шест литра вода преди да влезе в бутилката. За направата на вестника, който държим в ръцете си, са отишли 10 литра. 150 литра е дръпнала памучната тениска на гърба ми, а 20 000 литра са били нужни да се произведе стоманеното шаси на колата, която карам. Тези цифри са повече от стряскащи, но дори не изчерпват проблема, защото 70% от водата, която консумира човечеството е нужна за напояване. За да се нахрани всеки един от нас се изразходват 2000 литра вода… на ден!

Нищо чудно, че в доклада „Жива планета” на международната природозащитна организация WWF, който излезе преди седмица, водата е един от главните герои. Докладът показва, че ако продължава да потребява природните ресурси, включително водата, със същото темпо, през 2050 г. на света ще са му нужни две планети.

В последно време в България видяхме повече вода, отколкото бихме искали, но това не означава, че нарушаването на природния баланс и намаляването на водните запаси в световен мащаб няма да ни засегне. Като американците например. В житницата на Съединените щати (Тексас, Оклахома и Канзас) подпочвените води спадат рязко и днес водата е 30 метра по-дълбоко отколкото преди двайсет години. Или като китайците. В някои провинции в Китай фермерите копаят кладенци на 300 метра дълбочина, за да стигнат водата.

Как се излиза от подобна главозамайваща ситуация? Може би като от всяка по-оплетена ситуация - стъпка по стъпка. Това лято англичаните за пръв път от много години насам оставиха чадърите вкъщи и научиха какво е суша и как масово се пести вода. На фона на сияйното синьо небе и повехналите градинки, Thames Water, компанията която се грижи за водоснабдяването на 8 милиона души в югоизточна Англия, подканяше да не се прекалява с взимането на вани, пералните и миялни машини да се пускат само пълни, а казанчетата да се използват с внимание. Всичко това след като използването на маркучи и пръскалки за градините и автомобилите беше изрично забранено.

Ясно е, че се задава световна водна криза и по тази причина все по-често ще ни се налага да си припомняме горните правила. Те са доста логични, като се има предвид, че завъртането на една пералня използва стотина литра вода, а за вземането на вана отиват 80 литра, двойно повече от вземането на бърз душ. Промяната в навиците започва с на пръв поглед смехотворни неща като това да не оставяме кранчето да тече докато си мием зъбите или да не „източваме” водата директно в канала, ами примерно в лейката за цветя. Никак не пречи и монтирането на водоспестяващи казанчета с два бутона, половин казанче и пълно казанче според нуждите. Домовете от новото „зелено” поколение, които вече се изграждат на много места по света, използват системи за преработка на дъждовна и отпадна вода за битови нужди. Това е добро решение като се има предвид, че една трета от водата, която използваме в домакинството, е за тоалетната, 12% за пералнята, а 7% за напояване.

Въпреки че сме заобиколени от морета и океани, едва 0.3% от водата на земята е годна за незабавна консумация. Ако изчезването на едно езеро изглежда апокалиптично, какво ли би било да загубим други водни басейни и реки? И трябва ли да чакаме до 2050, за да разберем това?

въпроси и отговори: промените в климата…

 

10 отговора, които отдавна искаш да чуеш, на 10 важни въпроса за промените в климата, глобалното затопляне, парниковия ефект и това как и ти, като вече много от нас, можеш да направиш нещо по въпроса.

 

1. Промяната на климата някога беше наричана “глобално затопляне”. Има ли разлика между двата израза?

Терминът “глобално затопляне” се използваше първоначално, за да опише покачващите се температури на повърхността на планетата. Този термин обаче не успя да обхване всички последствия от “затоплянето” - бури, наводнения, суша и горещи вълни. Затова в момента понятието “промяна на климата” означава едновременно глобално затопляне и всички последствия от него.

2. Възможно ли е да грешим относно промяната на климата и можем ли да вярваме на твърденията, че климатът се променя заради човешката дейност?

Вече е налице ново и то по-солидно доказателство, че глобалното затопляне от Индустриалната революция насам се дължи основно на увеличаващите се емисии на парникови газове от човешките дейности. Добро обобщение на всичко, което се знае по въпроса до сега, направиха на международната пресконференция “Как да избегнем опасните климатични промени” през февруари 2005 г. в Англия. Все по-усъвършенстваните компютърни модели, както и нарастващият брой доказателства за покачващи се температури, зачестилите случаи на бедствия и други странични последствия съответстват на научните прогнози за промяна в климата. Компютърните модели показват също, че най-вероятно температурите ще продължат да се покачват през 21 век и ще повлияят на природата и хората.

Ключов момент за сътрудничеството между учените, занимаващи се с климата, бе създаването на Междуправителствена група по промените в климата (IPCC) от Обединените нации през 1988 г. Организацията излиза с три основни доклада - от 1990 г., 1995 г. и 2001г., а следващият се очаква на 2.2.2007 г. Заключението е, че температурите ще продължат да се покачват с 1.4C до 5.8С до 2100 г. Основната причина са увеличените емисии на парникови газове, причинени от човешката дейност.

3. Няма ли едно леко затопляне да има положителен ефект - изобщо или поне за Северна Европа?

Едно леко затопляне може да има положителен ефект върху земеделието в Северна Европа, но то ще се компенсира от последвалото покачване на температурата. Изчисленията показват, че земеделската реколта в ЕС ще нарастне при евентуално покачване на средната температура с до 2С и ще започне да намалява, ако покачването продължи. Освен това, увеличеното водно налягане и по-високите температури в Южна Европа ще компенсират тази позитивна тенденция в северната част. По време на горещата вълна през 2003 много южноевропейски държави претърпяха спад на реколтата с до 30%!

Глобално последиците от променянето на климата ще са предимно негативни. Повишаването на морското равнище ще постави в риск милиони жители по крайбрежията. Тази промяна ще увеличи и честотата на бедствията (суша, наводнения, горещи вълни и бури), които освен това ще станат и по-сурови. Ще нарастне недостигът на вода в много региони, където тя вече е оскъдна. Ще се повиши дефицитът на храна и разпространението на тропически болести в определени райони. Това на свой ред може да увеличи както конфликтите за намаляващите ресурси, така и миграцията. Температурата, покачваща се с повече от 2С над пред-индустриалните нива, също увеличава риска от катастрофални и необратими събития (например изчезването на топлоемната циркулация на океаните или рязкото покачване на морските нива с няколко метра).

4. Засяга ли ме лично промяната на климата?

Ако живееш в Европа, най-вероятно си преживял или горещата вълна през 2003 г., или някой от горските пожари в Южна Европа, или едно от наводненията на континента през последните години. Макар че е невъзможно да твърдим, че тези събития са били директно причинени от промяната на климата, те отговарят на прогнозите на учените.

Най-вероятно през следващите години все по-често ще преживяваш бедствия или най-малкото ще забележиш увеличаване на застрахователните премии за защита на собствеността ти от щети, причинени от бури.

Очаква се завбъдеще в държавите в Южна Европа да има все по-малко дъжд за сметка на по-високи температури (около 4.5С над средната за Испания до 2080 г.), докато в Северна Европа температурите ще се повишат по-малко (с около 1.5-2.0 до 2080 г.) и ще има повече дъждове.

Ако живееш по крайбрежието, може да забележиш покачване на морското равнище.

Възможно е също така да бъдеш засегнат от някои други влияния на промяната на климата в случай, че работиш в сферата на земеделието, лесовъдството или естествознанието, тъй като растенията и животните мигрират от типичните за тях региони към такива с по-хладен климат.

Ако си скиор, може да наблюдаваш как с годините местата за ски и ледниците постепенно изчезват.

Когато избираш къде да почиваш, сигурно ще се спираш на съвсем различни места от любимите ти, защото се предполага, че някои от обичайните туристически дестинации ще станат прекалено горещи или с прекалено променлив климат. По всяка вероятност ще усетиш и мерките, взети от правителството, за адаптиране към промените на климата - засилване политиката за защита от наводнения, въвеждане на нов тип строителство, подкрепа за фермерите за отглеждане на различни от досегашните земеделски култури.

Ако обаче положението стане наистина сериозно - ако обществото не вземе необходимите мерки за ограничаване на промяната на климата или пък ако нещата станат дори по-лоши отколкото предвиждат учените - възможно е да бъдеш засегнат от общия икономически спад, а държавата ти вероятно ще решава между това да участва в конфликти за хранителни или водни ресурси в третия свят, да доставя хуманитарни помощи или да пуска бежанци.

5. Не е ли вече прекалено късно да се направи нещо по въпроса?

Категорично не е късно! Всъщност , точно сега е моментът да действаме, ако искаме да ограничим промяната на климата. Първо, защото ще отнеме време да се приложат мерките за намаляване емисиите на парникови газове и второ тези газове са с дълъг живот и вредните емисии, които се отделят сега ще влияят на климата десетилетия напред.

Европейските лидери, като се позовават на научните проучвания, твърдят, че за да се справим с промените и последствията, покачването на глобалната средна температура трябва да се ограничи до максимум 2С над пред-индустриалните нива. През последния век глобалната средна температура вече е нарастнала с 0.6С, така че ние сме на ход. За да останем в границите на тези 2С, глобалните емисии на парникови газове трябва да спрат да се покачват до 2020г., най-късно до 2025г., а след това да започнат да спадат. Според учените, тези емисии трябва да се съкратят с поне 15% и може би с 50% до 2050 г. Това ще изисква съществени промени в енергийните и транспортните ни системи, както и ангажирането на цялото общество, на всички нас.

6. Може ли един човек да промени нещо?

Промяната на климата със сигурност е проблем на всеки един от нас. Всеки е част от решението. За да спечелим битката срещу промяната на климата, всяка една част на обществото ни и всеки индивид поотделно ще трябва да дадат своя принос.

За пример, домакинствата използват една трета от енергията, консумирана в ЕС (и така са отговорни за около 20% от европейските вредни емисии). 70% от енергията, използвана от домакинствата, се харчи за ототпление на домовете, 14% за затопляне на вода и 12% за осветление и електрически уреди. Използването на частна кола пък добавя още 10% от емисиите на парникови газове в европейската общност. Освен това хората си купуват продукти, за направата на които е употребена енергия, използвани са самолети, създаден е боклук, изядено е месо… изобщо извършват се всички дейности, които индиректно причиняват вредните емисии.

Всеки обикновен гражданин има възможност да влияе на тези емисии и в нашия сайт има доста идеи и хрумки как да стане това без да се отрази на качеството ти на живот. Всъщност така хората дори спестяват пари!

С общи усилия отделните индивиди могат да постигнат значително намаляване на вредните емисии.

В по-широк план, обществото ще има нужда от различни варианти за намаляване на емисиите на парникови газове. Това включва по-широко използване на възобновяеми източници на енергия, по-добра ефективност на енергията, по-чисти начини за производство на енергия от изкопаеми горива, нови горива за транспорт, по-добра изолация на сградите, а в дългосрочен план - нови чисти технологии като водород и технология с водородни клетки.

Задължение на политиците остава да създаде рамката, която да позволи използването на тези опции. Изследователите и учените пък трябва да разработят и усъвършенстват чисти източници в третия свят.

7. Какво прави бизнесът по въпроса?

Бизнесът и индустрията започват да разбират, че съкращавайки вредните емисии, те не само се борят с промените в климата, но освен това могат да спестят пари, да подобрят конкурентността си и да работят за доброто си име. Все повече компании сами се ангажират да намалят емисиите си.

Асоциациите на европейските, японските и корейските автомобилни производители доброволно се ангажираха с намаляване на средните емисии въглерод (СО2) на новите си пътнически автомобили, продавани в Европа, с приблизително една четвърт от 1995 г. до 2008 (или 2009 г.)

Близо 11,500 предприятия и инсталации в ЕС, които много интензивно използват енергия и съответно отделят голямо количество СО2, също участват в търговията с емисии в ЕС. Позволено им е да отделят само ограничено количество СО2 безплатно и това ги окуражава да подобрят енергийната си ефективност и да инвестират в нови технологии, благоприятстващи климата.

Освен това разработването на благоприятни за климата технологии дава нов тип работа и отваря нови пазари. Благодарение на помощните схеми за експлоатиране на енергията добивана от вятър в някои ЕС-страни, в момента европейските компании са основният доставчик на такова оборудване (90% от световния пазар).

8. Има ли поражения за индустрията в ЕС заради ограничението на емисии предвид факта, че икономиките на САЩ и Китай процъфтяват без подобни ограничения?

Не! Индустрията е само един от секторите, който трябва да намали емисиите, за да успее ЕС да постигне целите на протокола в Киото, свързани с вредните емисии през периода 2008-2012. Другите сектори са транспорт, домакинства и земеделие, т.е. предизвикателството е споделено. И на всичкото отгоре, правителствата в ЕС могат да постигнат част от изискванията за намаляване като инвестират в проекти за спасяване от емисии на парникови газове в третия свят (според гъвкавите механизми на протокола в Киото). Така че усилията за намаляване на вредните емисии не са ограничени само до териториите на ЕС.

За да увеличи максимално възможностите за намаляване на емисиите и същевременно да намали до минимум щетите за индустрията, ЕС създаде Схема за търговия с емисии през 2005 г.
Тя работи по следния начин: правителствата в ЕС са установили ограничения за това колко въглероден двуокис могат да отделят годишно 11,500 ядрени завода и фабрики, използващи голямо количество енергия. Тези заводи са отговорни за почти половината от емисиите на СО2 в ЕС. Предприятията, които отделят по-малко СО2 могат да продават неизползваните квоти емисии на други заводи, които не се справят така добре. Това е и финансов стимул за намаляване на вредните емисии. За това обаче системата изисква да са налице със сигурност купувачи - компании, които превишават техните емисионни ограничения и в случай, че не закупят необходимте квоти ще заплатят тежки глоби. Схемата за търговия с емисии подсигурява намаляването на емисиите там, където е най-евтино и понижава с около 1/3 общите разходи по намаляването на емисиите за индустрията.

Според заключенията на Европейската комисия, целите на протокола в Киото могат да бъдат постигнати за 2.9 до 3.7 милиона евро годишно, което е по-малко от 0.1% от БВП в ЕС. Без тази Схема за търговия с емисии цената би стигнала и до 6.8 милиона, сочи едно от проучванията на общността.

Освен това намаляването на емисиите има положителни страни - по-висока енергийна ефективност, намалени цени на енергията (особено важно за периодите на високи цени на петрола, като сега) и по-добро качество на въздуха.

Еврпейската общност обаче не може сама да реши проблема с климатичните изменения. ЕС-емисиите са около 14% от глобалните такива. Необходими са усилията на всички основни причинители на този проблем . Те трябва да опитат да се справят с вредните си емисии, ако искаме ефикасно решаване на проблема с промяната в климата.

9. Не е ли по-рационално за икономиката да не се борим с климатичните промени, а просто да се адаптираме към тях?

Налице са все повече научни доказателства, че икономическите изгоди от ограничаването на глобалното средно ниво на покачване на температурата до максимум 2С (целта на ЕС) ще надвишат разходите за намаляване на емисиите до наложените граници. Макар че в промяната на енергийния сектор и намаляването на парниковия ефект първоначално ще се вложи известна сума, печалбата ще е под формата на спестените суми от избегнатите щети от покачване нивото на моретата, от бедствията вследствие промяната на климата, от недостиг на вода и храна и нефункционираща екосистема.

Например, глобалното затопляне може да се намали с 50% на цена от едва 1% от световния БВП, докато цената на неовладяната промяна на климата би намалила БВП с до 10% (според заключението от проучването на Потсдамския институт за изследване на влиянието на климата, публикувано през март 2006).

Освен това, има редица позитивни последствия от борбата с промяна на климата, които са от икономическо значение - намаленото използване на енергия и природни ресурси спестява разходи; подмяната на енергийните източници, в това число и засилена употреба на възобновяеми източници на енергия, прави икономиката по-независима от покачването цената на петрола; 50% от разходите за постигане целите от Киото могат да се компенсират от спестените разходи за контрола върху замърсяване на въздуха.

Играчите на пазара, пионери в разработването на технологии, благоприятстващи климата, ще са значителна крачка напред сред конкурентите си. Тук Европа има истински шанс да стане световен лидер (както стана с оборудването за овладяване на енергията на вятъра, където европейските компании в момента доставят 90% за световния пазар).

10.Какво се случва след постигане на целите на протокола в Киото през 2012 г.?

Политиката на ЕС срещу промяната на климата не свършва през 2012 г. Много от политиките, които вече са на ход, ще влияят съществено и след обвързващия период на протокола в Киото 2008-2012. Схемата за търговия с емисии ще продължи и след 2012 г. Втората фаза от Европейската програма срещу промяната на климата беше стартирана през октомври 2005. Целта й е да установи следващите мерки за спестяване на разходи. Програмата се фокусира и върху изпълнение на вече стартирани мерки, справяне с вредните емисии от обществения транспорт и авиацията и разработване на технология за улавяне и съхраняване на въглерод, стратегии за адаптиране към неизбежните ефекти от промяната на климата.

Паралелно, 188 нации участват в световно обсъждане на бъдещите действия свързани с промяната на климата под шапката на Рамковатам конвенция за промяната на климата на ООН от 1992 г . Разговорите стартираха през май 2006 г. в Бон. Целта е да се стигне до споразумение за бъдещите международни действия за спиране на промяната на климата. Европейската комисия изведе няколко ключови елемента за добрия глобален климатичен режим - необходимостта от широко участие на държави и сектори с високи нива на емисии, политика спрямо всички видове емисии на парникови газове, разработване и използване на технологии с ниско съдържание на въглерод, продължително и всеобхватно използване на пазарни похвати и адаптирани мерки.

осло - най-скъпия град в света…

Класация на най-скъпите за живеене градове в света пусна агенция Economist Intelligence Unit, която влиза в състава на Economist Group.

На първо място в списъка тази година отново се нарежда столицата на Норвегия - Осло. Второто място заема Париж, а третото - Копенхаген, пише в. “Гардиън“. Столицата на Великобритания - Лондон миналата година е била на седмо място, а сега се е изкачила на пето.

Москва пък е най-скъпото място за живеене в Европа извън Европейския съюз, като дели 26-о място с Амстердам. Изследването взема като база за сравнение животът в Ню Йорк и в рейтинга той винаги се оценява със 100 пункта.

Москва пък е най-скъпото място за живеене в Европа извън Европейския съюз

Тази година Москва изпреварва Ню Йорк само с 1 пункт. В десятката на най-скъпите градове в света са намерили място още японските Токио и Осака, столицата Исландия - Рейкявик, швейцарският гр. Цюрих, германският Франкфурт и финландският Хелзинки.Най-евтин за живеене град в света, както и преди една година, е Техеран. В долната част на класацията са също филипинската столица Манила и индийският град Мумбай.

Изследването е обхванало 132 града. Експертите са изследвали цената на живота по стойността на 160 продукта и услуги, отбелязва Си Ен Ен мъни.

земетресенията могат да променят днк…

Италиански учени са убедени, че ДНК се променя в отговор на събитията (например земетресение) през живота на даден човек, така че наследниците му са защитени от определена заплаха, предаде АНСА.

Екипът на Калоджеро Чачо, който е директор на Лабораторията по молекулярна биология в Сан Марино, е разработил теория, която сочи, че човешката ДНК може да се приспособява към факторите в околната среда. Той вярва, че ДНК претърпява фини промени, когато носителите й са изложени на травматични събития, като земетресения. Затова учените ще изследват останки от хора, загинали в серия земетресения в Сицилия и Калабрия в края на 19 в. и началото на 20 в.

Екипът на Чачо, който включва експерти от университетите в Рим и Равена, ще ексхумира останките от жертви на земетресенията в района на Месинския пролив в Средиземно море и ще изолира от тях ДНК образци.

Предварително изследване, което скоро ще се появи в сп. “Нейчър”, е открило някои доказателства в подкрепа на променящата се ДНК. Между 2001 г. и 2005 г. италианските учени изследвали ДНК от 10 000 донори на костен мозък и плацента.

Учените ще вземат ДНК проби от останките на поне 200 души, загинали в земетресението в Месина, и очакват, че DR11 ще се появява много по-рядко, отколкото в данните, събрани след земетресението. По-нататък ще бъдат взети 200 ДНК проби от потомците на семейства, емигрирали от района след земетресението. Ако теорията е вярна, голям брой от потомците ще носят молекулата.

Изследванията върху хора, родени доста след земетресението в Месина през 1908 г., били съсредоточени върху молекулата DR11. Идеята е, че тя се явява в ДНК на хора, преживели земетресения, и остава в ДНК на наследниците им. Изследователите открили, че в района, близък до Месина, DR11 се среща в 54% от населението и процентът прогресивно намалява с увеличаване на разстоянието от Месинския пролив. Сякаш събитие с епицентър в пролива се е разпространило в кръгови вълни на север и на юг, казва Чачо.