синдромът “незнам”…

Иде реч за едно покъртителното невежество, което се разпространява изключително бързо. И с известна доза сарказъм можем да го наречем “чумата на двадесет и първи век”.

Незнам?!?
Не е нужно да отварям тълковния речник, за да ти кажа, че дума “незнам” няма! НЯМА! Или поне не би трябвало да има.

От няколко години наблюдавам една неприятна тенденция. Все повече хора пишат “незнам”. Пишат го слято. Точно в това е проблема - всъщност правилното е “не знам”.

И де да беше само това. Освен “незнам”, често се използват “немога”, “неискам”, “нестава”. Дори има излизане от стереотипа “не” и се появяват думи като “можеби”, “можели” (може ли?), “били” (би ли?), “небих” и т.н., примерите са много. И се появяват нови.
Намесват се и велики абсурди като “не дей”!
Абе цяло явление си е.

В началото си мислех, че изкривяването е само в чатовете (и поради тях). После обаче това навлезе и в цялото Интернет-пространство - писма, форуми, сайтове…
Днес вече го забелязвам и извън Интернет, в тъй наречения “реален живот”.
Мислех си още нещо - че въпросната грешка я допускат културно бедни хора, с известни пропуски по български език. Оказа се, че и това не е така - грешката е толкова разпространена, че я допускат дори доста грамотни хора, които иначе пишат правилно.

Тълковният речник, който в момента тежи в скута ми е издание на БАН (Българска Академия на Науките). Изданието е от 1993, но всъщност това е само преиздаване на оригинала от 1976 година. Във въпросния речник има само три думи, започващи с “незн” - “незнаен”, “незнание”, “незначителен” и “незначителност”.
Защо казвам това?
Ами както е тръгнало, в някои от речниците на бъдещето като нищо може да има дума “незнам”. Просто защото става общоприето и естествено. Все повече (млади) хора го използват, и то без дори да се замислят. И същите тези хора след време може да станат българоведи и филолози; и да издадат речник…

Веднъж дори се опитаха да ме убеждават, че думата “незнам” съществувала и че всъщност така било правилно да се казва. Не, не съществува. Това, че някои по погрешка са я създали не се брои. Няма “незнам”. И другите подобни ги няма. Нещата не са такива, каквито си си ги представял. Жалко, нали?

Понякога се чудя - само на мен ли ми прави впечатление…

българинът карл джераси е ниминиран за най-революционно откритие в медицината…

Дали ще бъде санитаризацията или ваксините? Анестезията или контрацептивните хапчета? Лекари и учени, както и представители на обществото, бяха приканени да изберат най-великото медицинско откритие за последните 166 години чрез гласуване по Интернет.

Гласуването е организирано от “Бритиш Медикъл Джърнъл” и започва от днес. Списанието е съставило списък от 15 съществени открития в медицината, всички направени след отпечатването на първия брой на изданието през 1840 г. Откритията в списъка са избрани сред 100 предложения от читателите на списанието. Сред тях има и достижения, променили живота на милиони хора по света, включително и откриването на антибиотиците и напредъка на медицинската диагностика. Всяко от откритията си има и съответно лице от медицинската общност.

Сред тях са българският евреин Карл Джераси, създател на контрацептивното хапче, и Стефани Сноу, наследник на Джон Сноу, открил анестезията в началото на 19 век.

Резултатите от гласуването ще бъдат обявени на 18 януари, а възможностите за гласуване включват още: структурата на ДНК, компютрите, имунологията, ембрионалната теория, изследванията върху риска от пушенето, санитаризацията, тъканните култури и ваксините.

вежди рашидов получи звезда на алеята на славата…

Известният български скулптор Вежди Рашидов се сдоби със звезда на Алеята на славата пред кино “Арена-Запад” в столичния квартал “Младост” 4.

Това е десетата звезда, която се появява на алеята. Както и всички останали звезди Рашидов премина по червения килим. Актьорът Христо Мутафчиев, член на журито, което номинира и избира носителите на звезди в Алеята на славата, връчи на скулптора почетния плакет.

Рашидов каза, че за него е чест да бъде на Алеята на славата. Той се обоснова, че всички, които имат своята звезда са допринесли много за България и не са от звездите за един ден.

Досега със свои звезди в Алеята на славата са народната певица Валя Балканска, първият български космонавт Георги Иванов, Христо Стоичков, кларнетистът Иво Папазов-Ибряма, примата на родната естрада Лили Иванова, виртуозният цигулар Васко Василев и трите сестри Малееви - Мануела, Магдалена и Катерина.

започва назионална кампания “да възродим българското село”…

Национална кампания “Да възродим българското село” започва от идната седмица, съобщиха организаторите от Асоциацията на българските села /АСБ/.Първите прояви от кампанията ще бъдат срещите на общински кметове и кметски наместници в Дряново, Трявна, Габрово и Севлиево в понеделник.

На тях ще бъдат попълнени анкетни карти за всяко село с цел да се създаде инвестиционен профил на селата, ще се информира за възможните партньорства между селскостопански производители в България и в Европа, за бъдещи финансови инструменти, за проекти и програми в областта на земеделието и туризма.

Събитието е с медийната подкрепа на Selo.BG, БТА и “Дарик радио“

българия ще има бизнес и културен център в истамбул…

България ще има бизнес и културен център в Истанбул, съобщи правителствената информационна служба. Правителството определи министъра на икономиката и енергетиката да упражнява правата на държавата върху недвижим имот, който се намира в квартал “Шишли”.

През 1998 г., въз основа на протокол, подписан между правителствата на България и Турция, имотът с обща площ 848,50 кв. м е предоставен за ползване от българската държава за срок от 99 години като компенсация за събореното в Истанбул през 1993 г. българско училище “Антим I”.

В протокола е записано, че имотът се осигурява за изграждането на български бизнес и културен център, а турската страна се задължава да оказва съдействие за получаване на разрешителните за строеж. През април 2001 г. с решение на Министерския съвет имотът е предоставен безвъзмездно на министерствата на икономиката и на културата.

американски фотограф представя българия от 60 и 70 години…

Американският фотограф Мартин Кьониг показва снимки от България от 60-те и 70-те години в изложба, която ще бъде открита следобед в Етнографския музей в София.
Ще бъдат представени общо 28 снимки от всички краища на България.Любопитно е да се види фотопортрет на народната певица Валя Балканска от 1968 г., направен веднага след записа на песента й “Излел е Делю хайдутин”, която е едно музикалните произведения на космическия апарат “Вояджър”.

Кьониг пристига в България преди 40 години. Между 1966 и 1979 година той посещава страната шест пъти.

Снимките, представени в изложбата, някои от които са отпреди 40 години, са на хората, с които се е срещнал тогава. Те представят селския начин на живот, музикантите и танцьорите, с които се запознава, ритуали, празненства.