синдромът „незнам“…

Иде реч за едно покъртителното невежество, което се разпространява изключително бързо. И с известна доза сарказъм можем да го наречем “чумата на двадесет и първи век”.

Незнам?!?
Не е нужно да отварям тълковния речник, за да ти кажа, че дума “незнам” няма! НЯМА! Или поне не би трябвало да има.

От няколко години наблюдавам една неприятна тенденция. Все повече хора пишат “незнам”. Пишат го слято. Точно в това е проблема – всъщност правилното е “не знам”.

И де да беше само това. Освен “незнам”, често се използват “немога”, “неискам”, “нестава”. Дори има излизане от стереотипа “не” и се появяват думи като “можеби”, “можели” (може ли?), “били” (би ли?), “небих” и т.н., примерите са много. И се появяват нови.
Намесват се и велики абсурди като “не дей”!
Абе цяло явление си е.

В началото си мислех, че изкривяването е само в чатовете (и поради тях). После обаче това навлезе и в цялото Интернет-пространство – писма, форуми, сайтове…
Днес вече го забелязвам и извън Интернет, в тъй наречения “реален живот”.
Мислех си още нещо – че въпросната грешка я допускат културно бедни хора, с известни пропуски по български език. Оказа се, че и това не е така – грешката е толкова разпространена, че я допускат дори доста грамотни хора, които иначе пишат правилно.

Тълковният речник, който в момента тежи в скута ми е издание на БАН (Българска Академия на Науките). Изданието е от 1993, но всъщност това е само преиздаване на оригинала от 1976 година. Във въпросния речник има само три думи, започващи с “незн” – “незнаен”, “незнание”, “незначителен” и “незначителност”.
Защо казвам това?
Ами както е тръгнало, в някои от речниците на бъдещето като нищо може да има дума “незнам”. Просто защото става общоприето и естествено. Все повече (млади) хора го използват, и то без дори да се замислят. И същите тези хора след време може да станат българоведи и филолози; и да издадат речник…

Веднъж дори се опитаха да ме убеждават, че думата “незнам” съществувала и че всъщност така било правилно да се казва. Не, не съществува. Това, че някои по погрешка са я създали не се брои. Няма “незнам”. И другите подобни ги няма. Нещата не са такива, каквито си си ги представял. Жалко, нали?

Понякога се чудя – само на мен ли ми прави впечатление…

3 коментара по “синдромът „незнам“…”

  1. smily Says:

    …определено не само на теб ти прави впечатление, на мен лично ми прави такова години наред, още откогато мога да пиша едва ли не, абсолютно сериозно… не само не се говори правилно, не се пише правилно, а също така се правят непрестанно грешки с пунктуацията, да не говорим с пълния член в мъжки род!!! абсурдно е и се изнервям изключително много! по тази тема може да се направи нещо, но като начало може да се постараеш да пишеш и ти самият по-правилно в блогчето си ;)

  2. angel Says:

    Естествено, че прави впечатление. И в този ред на мисли защо не коригираш поне заглавията на постовете си, тъй като и такива думи няма в повечето речници: ниминиран, назионална, истамбул ;)

  3. anjelina Says:

    със сигурност мога да кажа, че ти не си единственият, който е забелязал това. :) повечето млади хора в бързината забравят за правилата на пункуацията и правописа. дори и ти не можеш да не признаеш, че си допускал такива грешки. разбира се, когато многократното забелязваме, че хората около нас не се интересуват от тези правила, започваме и ние да не се съобразяваме с тях. това е напълно нормално, но не е честно спрямо бг език да допускаме игнорирането на граматичните правила. затова бих искала да посъветвам всички да се опитват да ги спазват(дори когато пишат на латиница), защото все пак те са измислени с някаква цел. причина ли??? ами..замислете се за идентичността си. досега не съм чула за англичани, които умишлено разрушават езика си, забравяйки го!!!


Вашият коментар