коледени подаръци…
6 януари 2007 — andonoffтази година получих може би най-хубавият си коледен подарък - отново изпитах едно чувство,за което си опитвам да си втълпя,че не съществува - любовта!…нека почна малко по-отдалече:
тази година се разделих с най-…най-скъпото си през последните 2 години - Хели…мамка му, все още го обичам това момиче…но както и да е. та с нея се разделихме и в последствие го преживях доста тежко, да не кажа, че още не съм го преживял. но както почти винаги (всъщност мисля никога преди това) съм казвал - “всяко зло за добро” и така и стана…
първо преоткрих любовта си като приятелска такава към човек, за който до онзи момент си бях изградил негативно мнение по макар и минималните контакти, които имах с него.сега мога с ръка на сърцето да кажа, че сме си първи дружки…
…а тук вече незнам от къде да започна.дори и в момента, докато пиша, целият треперя (ама е някакси приятно като знам повода).от 5 години (за последна година) съм в руската в пловдив и за първи път откривам, че последните 4 години съм ги прекарал в полу сън. защо ли?…ами защото има едно момиче, което има едно божествено тяло…а през тези 4 години за които иде реч малко по-горе никога не съм проявявал интерес към нея, поради простата причина, че при 80% от момичетата с невероятна външност заедно с нея в комплект върви високо вдигнатата глава, която е пълна с всичко друго, но не и с прословутото сиво вещество. а знаете ли, какво разбрах малко преди коледа? разбрах, че външната красота на това момиче е нищо в сравнение с това, което крие под нея…бях просто като свален от луната.НИКОГА не го бях подозирал…та с нея се “сближихме” (ако може да се нарече така) - почнахме да излизаме почти всеки ден (през ден, два де) и доста редовно да си говорим в skype-а. оххххххххх…всеки път, когато излизаме едва се сдържам да не й кажа какво чувствам (мдам…тя не знае нищо.просто нямам сили да й го кажа в очите), а и немога да го направя през skype-а или по телефона, просто защото някакси не е честно спрямо нея.от друга страна главната причина да не й подаря сърцето си е фактът, че си има приятел с когото е от няколко дни преди да се видим и въобще да започнем някакви контакти за първи път. направо да се хвърлиш пред влака, нали? с две думи - ВЛЮБЕН СЪМ В ТОВА МОМИЧЕ, все едно за първи път зървам слънцето, все едно за първи път се къпя в обятията на вятъра,все едно никога преди не бях чувал дъжда, все едно за първи път докосвам момиче…но какво да ви кажа нали съм си нещастник…и до този момент не сме имали дори възможността да се видим двамата..сами.винаги излизаме с няколко други персонажи и дори не можем да се “наприказваме”…
в момента единственото което желая е да чуя смеха й със тяло, да докосна ръката й с поглед…просто да е зърна още веднъж…




