историята на коледната елха…

Коледа се празнува навсякъде по света. Всяка една държава има своите традиции и обичаи. Навсякъде обаче неизменна част от празничните дни е украсената Коледна елха.
През 1597-ма година Бременското занаятчийско сдружение украсява за пръв път вместо само клонки цяла елха. През 1605-та година и в Щразбург се появяват няколко украсени елхички. В началото по клонките им висят плодове и зеленчуци.

Днес предпочитанията са различни. Едни закачат на върха на дръвчето голяма червена звезда, други украсяват клонките с пъстри гирлянди, червени стъклени топки и лампички, трети предпочитат дървените фигурки и свещите. Свещите – били те от восък или електрически – са една по-нова традиция.

Светлините се превръщат в неизменна част от коледната украса едва в средата на 18-ти век. В началото те са чисто протестантски обичай, както и между другото украсената Коледна елха. Католиците държат дълго време на традиционната си коледна ясла.

За разпространението на Коледната елха като обичай допринася особено благородническото съсловие. През 1816-та година обичаят се разпространява сред Виенските благороднически среди, а британците се научават на този обичай от германския принц Алберт, съпруг на кралица Виктория.

В Германия Коледната елха се разпространява по време на френско-германската война през 1870-та година. По време на декемврийските боеве командирите наредили навсякъде да бъдат поставени украсени дръвчета – целта била да се повиши настроението на войниците, които от своя страна си спомнили за този обичай след края на войната и го въвели в семействата си.

Така Коледната елха се превръща постепенно в неизменна част от Коледните празници. Всеки търси за своя дом най-красивата елхичка. Тя трябва да има свежи иглички, прави клонки и безупречен връх.

Във Финландия – страната световен шампион по износ на елхи – се провеждат редица опити, в рамките на които с помощта на генната техника дръвчетата израстват прави, красиви и пищно зелени. Дано природата не се разсърди, че не сме доволни от творението й. В крайна сметка привлекателна е не съвършеността, а недостатъкът. Малки грешки и недоизваяни елементи прогонват скуката. Затова украсяваме кривите клонки на елхите с гирлянди и пъстри топки, а близките си обичаме заради техните особености.

Според поверието всяка година се купува и нова играчка, така Коледната елха се превръща и в една история на семейството, защото всяка една играчка бележи една година от живота му. Новата играчка се купува и заради благополучие в дома.

историята за дядо коледа…

Във всяка страна по света добрия старец, който носи подаръците в празничните Коледни и новогодишни дни е наричан с различни имена. На Запад и в Америка по традиция се смята, че подаръците носи Св. Николай. През 1804 година в Ню Йорк под патронажа на Св. Николай било основано историческо общество.През 1809 година в. Вашингтон Ирвинг публикувал сатирическата „История на град Ню Йорк“, където иронизирал холандското минало на града (много традиции, включително и тази, свързана със Св. Николай, пристигнали в Ню Йорк от Холандия). Всяка година в деня на Св. Николай на улицата изнасяли дървена статуя на светеца, висока, в дълга мантия, и пеели песни за Св. Николай – Занкта Клаусе (Sinterklaas).

През 1822 година друг жител на Ню Йорк Клемент Кларк Мур написал поредица от приказки, в които разказвал как Санта Клаус пристига с шейна, дърпана от осем северни елена. Именно Клемент Кларк Мур накарал Санта Клаус да влиза в къщите през комина.

През 1841 година във Филаделфия някой си търговец на име Паркинсон, за да привлече клиенти в магазина си, наел човек и го облякъл като Санта Клаус. Първият жив Санта Клаус седял на покрива на къщата, където се намирал магазинът, до самия комин.

През 1863 година карикатуристът Томас Наст изобразил Санта Клаус с огромни бакенбарди, облечен от глава до пети в кожи.

През 1869 година излезли стиховете на Жорж Уебстер, в които посочвал, че жилището на Санта Клаус е на Северния полюс.

Издателят Луи Пранг разпространил в Америка английската традиция да се изпращат поздравителни картички на приятели и роднини. През 1885 година той издал картичка, на която бил нарисуван Санта Клаус в червен костюм. Оттогава все по-често започнали да го рисуват в червена мантия, не в кожа или мантия от друга материя.

Ето как вестник „Ню Йорк Таймс“ през 1927 година описва Санта Клаус: „Пред младите жители на Ню Йорк застанал Санта Клаус с внушителен ръст, червена мантия, шапка и бели бакенбарди, на гърба с чувал, пълен с подаръци, с червен нос и гъсти вежди.

Художникът по рекламата на фирма „Кока кола“, Хадон Сандблом започнал да работи върху рекламната кампания „Санта Клаус също пие Кока-кола“ едва през 1931 година. Освен бутилката с кола в този колаж няма нищо ново в образа на Св. Николай. Тя само го популяризира още повече благодарение но обширна рекламна кампания.

Сега Санта Клаус е част от празника в много домове в Западна Европа. Промъквайки се през комина или през малкото горно прозорче, той поставя подаръците в чорапчета, закачени най-често на камината, и звъни с камбанки, сякаш съобщава за пристигането на Нова година.

Дълги години подаръците на българските деца носеше дядо Мраз – понякога пристигаше с шейна, друг път с лека кола, в училище, в детската градина, у дома, но винаги с чувал, пълен с подаръци. Понякога го придружаваше Снежанка. Подаръците раздаваше на най-умните, най-послушните дечица, след като чуеше песничка или стихче, а по-палавите получаваха своя подарък след като обещаваха другата година да са по-послушни и добри.

Сега подаръците отново носи дядо Коледа, но кой знае защо децата очакват с нетърпение и новогодишната нощ, Може би защото отдавна знаят, че техният дядо Коледа или дядо Мраз е винаги заетият татко и грижовната им майка. И макар да не вярва, че подаръците за него е приготвил руменото белобрадо старче с червени дрехи, всеки се радва, когато го види. И това е част от празничната магия, която завладява и деца, и възрастни в тези зимни дни.

японки изследователи заснеха жива гигантска сепия…

Японски изследователски екип успя да заснеме с видеокамера жива гигантска сепия, а това вероятно е световна премиера, съобщи Асошиейтед прес. Изследователите смятат, че в района в морето, където са попаднали на гигантската сепия, вероятно има още много други екземпляри от същия вид.

Изследователи под ръководството на Цунеми Кубодера заснели гигантската сепия, когато я уловили в морето край островите Огасавара, южно от Токио, по-рано този месец. Сепията, дълга около 7 метра, умряла, след като била уловена.

Смятаме, че за пръв път някой успява да заснеме жива гигантска сепия, заяви изследователят Кубодера от Японския национален музей на науката. Сега знаем къде да открием гигантски сепии и се надяваме, че ще имаме по-голям успех при изследването им в бъдеще, допълни той.

Сепията била уловена чрез използване на малка сепия за стръв. Уловената сепия е женска и е с относително малки за вида размери.

ракът на гърдата може да се предава и по полов път…

Ракът на гърдата може да е болест, която се предава по полов път, твърди австралийски професор, открил в гръдни тумори същия вирус, който причинява цервикален рак, съобщи Ей Би Си.Проф. Джеймс Лоусън от Университета на Нов Южен Уелс и колегите му откриха човешки папилома вирус, свързван с цервикалния рак, при почти половината проби на рак на гърдата, които са изследвали. Изводът им засега не е категоричен, защото изследването е сравнително малко.

Той обаче заслужава работата да бъде продължена. Трябва да се уточни, например, дали вирусът наистина причинява рак на гърдата, или жените с рак на гърдата са по-податливи на зараза с вируса.

Според проф. Лоусън е възможно човешкият папилома вирус да се разпространява не само по полов път, но и при взимане на душ или вана. Известно е, че вирусът „изскача“ от клетката и се разпространява чрез допир. Затова той лесно може да достигне от гениталите до гърдите.