коледните играчки също следват модните тенденции…

В миналото хората украсявали елхите с ябълки и орехи. Тази традиция едва ли щяла да се промени, ако през 1847 г. беден стъклар от Лауша, Германия, не се видял принуден сам да изработи коледните си играчки поради недостига на плодове, предаде ДПА. Така поне разказва легендата. Днес никое коледно дърво не е пълно без своята украса, която отдавна не се изчерпва с традиционните червени играчки, а блести във всевъзможни цветове.В наши дни обаче украсата също следва модните тенденции. „Този сезон е актуална ярката и многоцветна декорация“, казва Томас Бьок, директор по продажбите в компания „Кребс унд зон„. За почитателите на нетрадиционното се предлага и украса в черно и бяло. Едноцветните играчки, вдъхновени от модните тенденции, едва ли са подходящи за семейните събирания, но са добро решение за младите хора, които искат нещо различно. Особено идейни са декорациите в крещящо розово или яркозелено, обяснява Юта Бауман, организатор на Коледния панаир във Франкуфрт.

За хората, които търсят не толкова набиващи се в очи играчки, са подходящи „алпийските“ топки в топли тонове. За същата група потребители е предназначена и „етно“ украсата. През този сезон се очаква особено популярни сред купувачите да са украшенията за елха в топли червени или кафяви цветове с африкански мотиви. „Хубавото на този вид декорации е, че могат да се използват по всяко друго време на годината, не само през коледния сезон“, допълва Бауман.

Компанията „Кете Волфарт“ в Ротенбург също предлага коледни играчки за всякакъв вкус – от топки във всички нюанси на розовото, до играчки в светли и тъмни тонове, комбинации от различни цветове, както и дрънкулки с позлатени орнаменти. Лауша, родното място на коледните играчки, също не изостава от модните тенденции. Тази година компанията „Кребс Глас Лауша“ предлага декорация в цветове на националното знаме – черно, червено и златно, към които след Световното първенство по футбол има голям интерес.

Катарина Семлинг, специалист по вътрешен дизайн към шведската мебелна компания „Икеа„, съветва хората да се придържат към личните си предпочитания, а не да следват модните тенденции, като внимателно подбират украсата за коледната елха. „Една от най-големите грешки е смесването на различни стилове, което се набива в очите на хората. По-добре е украсата да е тематична и да е съобразена с някаква идея, подобно на писането на есе“, казва Семлинг.

китай откриха фосил на животно, напомнящо катерица…

В Китай е открит фосил от животно, което напомня катерица и се е носело във въздуха през епохата на динозаврите, т.е. над 77 милиона години по-рано, отколкото учените бяха документирали тази способност у бозайниците, съобщи Асошиейтед прес.Подобно на сегашните летящи катерици, животното е притежавало кожна ципа между крайниците си, която е осигурявала обтекаемост на тялото му, след като то е скочило от дърво. Създанието обаче не може да бъде свързано с никое от сегашните животни. Учените не знаят точно кога е живяло животното.

Останките от него вероятно датират отпреди 130-164 милиона години, заяви изследователят Цзин Мън от Американския музей по естествена история. Съвсем ясно е, че то е по-древно от живелия преди 51 милиона години прилеп, който е смятан за най-старото доказателство за летене и носене във въздуха при бозайниците.

Освен това има вероятност да е предшествало най-древната известна досега птица Археоптерикс, живяла преди около 150 милиона години. Животното обаче е по-младо от летящите влечуги, наречени птерозаври, които датират отпреди 230 милиона години.

Резултатите от изследването на Мън и колегите му от Пекин са публикувани в сп. „Нейчър“. Прибавена към неотдавнашното откриване на фосил от полуводно животно в същия район в Североизточен Китай, находката подсказва, че ранните бозайници са били далеч по-разнообразни, отколкото смятаха учените.

животните също сънуват…

Когато мишките спят, те виждат на сън „филм“ за това, което са правили през деня, твърдят американски учени от Масачузетския технологичен институт. Изследването им дава основание да се предположи, че съновиденията на животните може би са подобни на тези при хората, съобщи „Лайв сайънс“.Изследването потвърждава хипотезата, че спомените на животните се запазват в паметта и след това „се прожектират като заснет филм“ в процеса на съня. То ни доближава до разбирането на характера на съня и ни дава важни сведения за ролята му в обработката на спомените за събитията, разказва Матю Уилсън, един от участниците в експеримента на Масачузетския технологичен институт.

В предишни проучвания Уилсън е определял активността на хипокампа (част от мозъка, участваща в механизма на формиране на емоциите и прехода от краткосрочна памет в дългосрочна) у мишки по време на сън и на бодърстване. Оказало се, че гризачите наистина съхраняват спомени за събитията. Емоциите, които те изпитват, когато заспиват, могат да бъдат „възпроизведени“ отново при събуждането. Тогава обаче е било неясно доколко са свързани тези емоции с актуални изображения от живота на гризачите. В сънищата, които вижда човек, ярките изображения обикновено се преплитат в едно, образувайки нещо подобно на „кинолента на паметта“.

Учените са извършили експеримент, за да определят съществува ли нещо подобно в мозъчната активност на мишките. Изследователите са измерили активността на хипокампа (зоната на мозъка, отговаряща за паметта) на гризач и на зрителния център на мозъка по времето, когато мишката е бягала в различни видове лабиринти. Участъците на мозъка са показали определена активност, отразяваща усещанията на мишката в лабиринта.

След това, когато животното е заспало, измерванията са били направени отново. Оказало се, че мозъкът на мишките е показвал картини „от живота“ – за това как мишката е тичала през лабиринтите. Данните за активността на мозъка при събуждане също говорят за това, че животното е запазило тези картини в паметта си.

Освен това учените са регистрирали активност на отделни участъци на нервните клетки в мозъка на мишки, които са оставали активни в момента на оживена дейност в лабиринта, а също по време на сън. Това са били едни и същи нервни клетки.

Според изследователите по този начин нервните клетки в зрителния център на мозъка „съобщават“ информацията на хипокампа. Това е нещо като своеобразен „разговор“, твърдят учените. Предполага се, че по време на сън информацията, получена по време на бодърстване, се обобщава и затвърждава. Засега обаче това са само хипотези.

Изследването безспорно показва, че на сън мозъкът възпроизвежда събития от живота, при това го прави едновременно в две области – в зрителния център и в центъра на паметта.

в испания откриха останките на най-едрия динозавър в европа…

Испански изследователи откриха останки от най-големия известен досега на учените динозавър в Европа, пише сп. „Сайънс“.Става дума за тревопасен зауропод, идентифициран въз основа на фосили, открити на обекта Риодева в района Теруел в североизточната част на Испания.

Изследователите Рафаел Ройо-Торес, Алберто Кобос и Луис Алкал са попаднали на находката в геоложки пластове, които датират отпреди около 145 милиона години, т.е. от период, който е на границата между юрския и кредния период. Животното е тежало колкото 8 слона.

Ако се съди по дължината на намерената кост от преден крак, дълга 1,79 м, то вероятно е тежало между 40 и 48 тона. Гигантският динозавър от Теруел е достигал дължина около 30 м. Това го доближава до най-едрите динозаври, чиито останки бяха открити в Северна и Южна Америка и в Африка.

Най-едрият зауропод – Argentinosaurus, е тежал между 50 и 80 тона и е достигал дължина трийсетина метра. Най-едрите динозаври са тревопасни животни, докато теглото на месоядните динозаври, сред които гигантозаврите и Тиранозавър рекс, не е надвишавало 8 тона. Изследователите открили също череп, други кости, прешлени и зъби.

учени преброиха бактериите във въздуха…

Който търси биоразнообразие, може да го открие във въздуха около себе си. В него има над 1800 вида бактерии, установи първото по рода си преброяване на микробите, извършено от учени от лабораторията Бъркли, съобщи Сайънс дейли.Екипът е използвал новаторски ДНК тест, за да каталогизира бактериите в проби от въздуха, взети край тексаските градове Сан Антонио и Остин. Резултатите от изследванията показали изненадващо богата въздушна популация, която съперничи на тази в почвата.

Изследването ще помогне за диференциране между нормални и подозрителни колебания при въздушните патогени за целите на отбраната. То ще е полезно и за учените, за да установят база, по която да могат да проследят как промените в климата се отразяват на бактериалните популации.

златото може да улесни лечението на рака…

Златни наночастици могат да улеснят след време разрушаването на раковите клетки, твърдят френски учени, цитирани от АФП.Те могат да бъдат използвани за носители на молекули, които убиват раковите клетки, или да бъдат свързани с рентгенови лъчи, за да увеличат ефикасността им срещу болестта, обясняват учени от френския Национален център за научни изследвания. Златните наночастици не приличат на златен прах. Размерът им е по-малък от 10 нанометра ( 1 nm = 1 милионна от мм).

На цвят те са червеникави към виолетово, в зависимост от размера. Формата им пък може да им придаде синкав или зеленикав отенък. Преди златните наночастици да бъдат използвани за лечение на рак, трябва да бъде доказано, че не са токсични.