Американски учени се опитват да накарат роботите да разбират хората, съобщи Асошиейтед прес. Това е началото на истинска революция в роботиката – да се даде на машините нещо човешко. Роботите се поставят в човешка среда. Те излизат от ограниченията на софтуера и механизмите с дистанционно командване, за да работят заедно, до хората и дори върху тях.“Роботите трябва да започнат да възприемат хората като хора“, изтъква Синтия Брезил, директор на екип в Масачузетския технологичен институт. „Засега те възприемат човека като стол, като нещо което трябва да бъде заобиколено“. Учените, които вдъхват човечност на роботите, създават машини, които могат да общуват с хората „по-смислено“.Те създават роботи-рецепционисти и роботи-физиотерапевти, роботи-мечета, които ще помагат за наблюдението на болни деца.
Роботите вадят аутистични деца от черупката им. Има и един миличък робот-пингвин, който гледа човек в очите и му кима с глава. Алън Шулц учи робота Джордж да играе на криеница. Джордж се завърта и се скрива, докато го намерят. След това той търси криещия се Шулц. Това може да звучи детинско, но е много трудно, защото изисква по-високо ниво на взаимодействие. За да играе на криеница, роботът трябва да разбира знаци, дадени му от човек, и да нагажда по тях поведението си.
Според директора на станфордския Институт по изкуствен интелект Себастиан Трън до 10 години роботите ще се вихрят в болниците и ще чистят в домовете ни. Най-новият домашен робот, който се продава в магазините – прахосмукачката iRobot Roomba, струва само 280 щатски долара, но работи най-добре, когато в стаята няма хора. Учените се надяват да създадат достоен съперник на робота Роузи от анимационния филм „Семейство Джетсън„, която работи старателно, докато край нея се мотае дъщерята.
„Ако Роузи се движи край хора, ще е по-добре да може да общува лесно с тях“, изтъква Род Брукс от института по изкуствен интелект на Масачузетския технологичен институт. Затова след години човъркане в жички, някои специалисти по роботика постигат немислимото. Те оставят настрани хардуерът и софтуерът, за да изследват как хората мислят, работят заедно и общуват, за да прехвърлят всичко това върху роботите.
В роботиката навлизат нови учени – социолози, лингвисти, лекари, и дори експерти по етика, които философстват дали е правилно да се прибягва до роботи в старческите домове. Промяната е много голяма в сравнение със зората на науката за изкуствения интелект преди 50 години. Тогава специалистите се съсредоточаваха върху пъзели и шах и прескачаха понятия като възприемане, чувство за място и заобикаляща среда и взаимодействие с нея. Те мислеха, че възприемането е лесно, защото на това е способно 2-годишно дете, докато умните хора играят шах.
Друго умение на малките деца – да гледат на света през чужд поглед, също се оказа, че е много важно за роботиката. Алън Шулц се надява догодина да е готов с робот, който да може да проследи човек, без да бъде забелязан. Други учени се стараят да накарат роботите да се отнасят към езика разумно, а не само като към думи от речник. Освен това те искат да ги научат да разбират жестове и поглед, защото хората използват в общуването много средства.
Хората възприемат по-добре роботите, които могат да кимат с глава, да сочат и да се движат, като пингвина Мел, който кима, когато му кимнат. По въпроса как трябва да изглежда роботът, дебатите не свършват. Някои мислят, че терапевтичните роботи трябва да приличат на тренажори с екран, защото така пациентите дори не се сещат, че са роботи. Други искат роботите да приличат на хора, но до известна степен. Абсолютната прилика също поставя прегради. Затова някои предпочитат роботите-животни
