внимавай, какво си пожелаваш…

една истина,в която никога не съм се съмнявал,но рядко съм се замислял над нея – „внимавай,какво си пожелаваш“.ще карам направо: до преди 3 седмици бях луднал от мисълта,че трябва да споделям компютъра с още двама – майка ми и дядо ми.рано сутрин преди даскало си пусках музика,като за добро утро,а и да съм на позитивни вълни от рано…и около 10-ина минути преди да напусна „бърлогата си“,в стаята нахълтваше дядо ми с думи от рода на „-няма ли да излизаш вече?айде,че да видя какво пишат по вестниците!“…в този момент,просто ми умираше настроението за каквото и да било.както и да е,преглъщах го…но всичко продължаваше и когато се върна…той отново беше там – на компютъра,окопирал го като англичанин френски фронт.интересното,че в 50% от случаите,когато го запитам кога аджеба ще мога и аз да му се нарадвамне получавах отговор,а в останалите проценти ми се отговаряше „-да довърша играта и ти освобождавам.“…но неговата игра трае от 20 до 30 минути.нека не забравя и да спомена  и случаите,в които той просто забравя, че въобще съм го попитал или някой „чака ред“.тогава се чакаше от 1.5 до 2.5 часа.иначе личният му рекорд е 3 часа и 42-43 минути…на мен ми се видя цяла вечност.интересното при този рекорд е,че като никога като ставаше без да пита,да го  гаси или не – просто следваше принципа start>turn off computer>turn off…и аз останах без думи.общо взето не ми бешеприятно,че не мога да се възползвам от тази си благинка,когато поискам…докато не се прибереше майка ми де!!!

а тук вече е друга история – прибралият се в 1530 син на майката,който току що е седнал на своето РС бива набеден,че цял ден е прекарал на него…това,че при условие обвинителката се прибира в 1800,а син й не е прекарал повече от 1 час пред монитора…е кажете ми как да не побеснееш?и накрая ти се милват,че разбираш ли утре трябва да се пуска контролна в 6 клас и тестовете не са готови и или трябва да стана,за да се завършат или да освободя мястото,което все още не съм успял да загрея…

но и в това не е проблема…проблема е там,че исках поне дядо ми да е настрана от компютъра,за да мога да прекарвам поне малко от малко повече време на него…и той човека взе,че прекара инсулт…лежа 2 седмици в болница,трудно говори,думите му бягат буквално от езика и е затворен по цял ден с баба ми,която (според мен) изобщо не се старае да му помогне или поне да го улесни – прекъсва го,не го оставя да се изкаже…а в моментите,в които немогат да се разберат баба ми просто зарязва всичко,отива си в спалнята,тръшка вратите и се изолира…за кратко!и после всичко отначало.чесно казано такова нещо не пожелавам и на най-омразния си враг…немога да си представя какво е мъчението да си на негово място,но имам поне бегла представа какво е да си около него – повярвайте ми.да не можеш да кажеш една дума нормално,да не можеш да прочетеш едно заглавие от вестника,да не можеш да прочетеш един телефон,да бъркаш 6 и 9…боли когато си отстрани,а какво ли е да си на негово място.

на моменти се обвинявам,че аз го предизвиках,на моменти си казвам,че не е така…но все пак – ВНИМАВАЙТЕ КАКВО СИ ПОЖЕЛАВАТЕ…