Огледала на орбита около Марс могат да създадат на малък участък от планетата условия, подобни на земните, показват резултатите от изследване, финансирано от НАСА, съобщи „Ню сайънтист“. Според българката Маргарита Маринова това ще е от голямо значение за бъдещите експедиции. Някои експерти обаче изтъкват, че разполагането на подобни огледала може да е трудно.Учените, както и авторите на фантастика, отдавна мечтаят да доближат условията на Марс до земните заради бъдещи пилотирани мисии дотам. За процеса, наречен тераформинг, е необходимо марсианската атмосфера да бъде сгъстена и температурата на планетата да бъде повишена.
Проекти за трансформирането на цялата планета обаче биха отнели векове, а цената им ще е много висока. Раджел Войда от Аризонския държавен университет в Тъксън изследва възможността за създаване на земен оазис на малка част от повърхността на Марс, като към нея бъде фокусирана светлината от орбитиращи огледала.
За целта ще бъдат необходими 300 рефлектиращи балони с диаметър 150 м. Като бъдат подредени един до друг, ще се получи огледало с широчина 1 км, което да кръжи около планетата. Огледалото ще насочва светлината върху километров участък от марсианската повърхност. Това би повишило температурата там до приятните 20 градуса по Целзий. Обичайната температура на повърхността на Марс е между минус 140 градуса по Целзий и минус 60 градуса по Целзий.
Нормалната температура би спестила необходимостта от силна изолация за костюмите и жилищното пространство на астронавтите. Това ще улесни работата им. Допълнителната слънчева светлина ще осигури и повече енергия. По-високата температура би стопила евентуално водния лед на повърхността.
Това би осигурило вода за пиене и за суровина за произвеждане на гориво за обратния път. Българката Маргарита Маринова от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена, която предложи за затопляне на Марс да се използват парникови газове, но не участва в това изследване, каза пред „Ню сайънтист“, че допълнителната слънчева енергия ще е от голяма полза за бъдещи мисии до Марс – както роботизирани, така и пилотирани.
Тя предупреди обаче, че разполагането на обекти в космоса може да е голямо предизвикателство. Затова проектът за орбитиращо огледало около Марс „не е лесен в никакъв случай“.
Войда изтъква и друг потенциален проблем. Ако не са проектирани внимателно, огледалата могат да насочат към повърхността вредни високочестотни лъчи, като гама лъчите. Разредената марсианска атмосфера не може да ги филтрира като земната. Затова балоните трябва да бъдат покрити с материал, който отразява само видимата и инфрачервената светлина.