alfa romeo brera е най-добрият европейски автомобил в япония…

Моделът Brera на италинската марка Alfa Romeo беше определен за победител в конкурса Европейски автомобил на годината 2007 в Япония. Като основни причини за крайната си оценка, журито посочи стила, съотношението представяне/цена и дизайна на екстериора на колата. Призът Европейски автомобил на годината 2007 в Япония беше присъден на Alfa Brera от журито на JAHFA (Japan Automotive Hall of Fame), създаден през 2000 година. Членове са 21 човека от почти всички основни отрасли на японската икономика, в това число и известни личности от културния и политическия живот на страната

ген, свързан с депресията, управлява отрицателните емоции…

Ген, свързан с депресията и други форми на психично заболяване, може да разшири зона в мозъка, управляваща отрицателните емоции, съобщиха американски изследователи, цитирани от Ройтерс.Изследването показва, че мозъкът на хора в депресия е структурно различен от мозъка на такива, които не страдат от депресия. Специалисти от Югозападния медицински център на Тексаския университет пишат в сп. Biological Psychiatry, че са изследвали ген за пренасянето на серотонин, който има две форми – къса и дълга. У хора, притежаващи две копия на късата форма на гена, мозъчната зона, която управлява негативните емоции, е 20% по-обширна и съдържа 20% повече нервни клетки, отколкото хората, които имат един или два гена с дългата форма.

Генът влияе и върху невромедиатора серотонин, който е свързан с настроението и на който въздействат определени групи антидепресанти. Учените са изследвали мозъците на 49 починали. Генът пренася серотонин от момента, в който мозъчните клетки секретират невромедиатора. Лекарствата срещу депресия забавят преносния процес, като удължават достъпа на серотонин до клетките.

Някои експерти смятат пък, че антидепресантите помагат за премоделирането на мозъка. Участникът в изследването д-р Дуайт Джърман е установил, че около 17% от хората имат две копия на късата форма на гена, пренасящ серотонина. Те са по-уязвими към емоционални дразнители и по-склонни да изпитват депресия от хората с една къса форма на гена или с две дълги форми на гена.

разхождането на кучета побеждава самотата и депресията…

Изследване на специалисти от Университета на Портсмут /Великобритания/ е показало, че 6,2-та милиона кучета на Острова мотивират 15-те си милиона стопани да са физически активни и да се разхождат всеки ден, колкото и да не им се разхожда, съобщи в. „Дейли мейл„.

Анкетираните собственици на домашни любимци отговарят, че физическите упражнения ги изпълват с доволство и самочувствие, защото по време на разходките си често срещат съмишленици.

Участниците в психологическото изследване споделяли, че дори да се чувстват тъжни и самотни вкъщи, когато излязат навън и се раздвижат, им става по-весело, стресът им намалява и се чувстват физически по-добре.

Разходките сред природата подобряват здравето и предпазват от затлъстяване, сърдечни заболявания, диабет и рак, твърдят експертите.

крарката следобедна почивка е полезна…

Краткият следобеден сън е здравословен навик, ако работният ден позволява това, твърди екип учени начело с д-р Скот Кембъл, експерт по съня от Медицинския колеж в Ню Йорк (New York Medical College). Те твърдят, че не трябва да се игнорират естествените потребности на организма от сън.

В определени случаи, ако човек не дремне, той просто остава без сили. Специалистите заявяват, че нашият вътрешен часовник е програмиран така, че ние трябва да спим два пъти в денонощието. Първата потребност от сън възниква между полунощ и 7 часа сутринта, но очите ни започват отново да се затварят между 13 и 15 часа.

Тази биологическа потребност от следобеден сън се обяснява с лекото понижаване на температурата на тялото. Интересно е, че понижаването на температурата не зависи от това дали сме яли на обяд или не или пък от факта работили ли сме преди обяд.
Повечето изследвания доказват, че дори 15-минутният следобеден сън може да увеличи умствената и физическата активност и да подобри настроението през останалата част от деня. И това независимо от възрастта. Също така следобедният сън не влияе върху нощния сън.

По различни причини вечер човек се нуждае от повече време, за да заспи, но сънят остава толкова дълбок и дълъг, колкото и в случай, че не е спал през деня. Освен това, според американските учени, дневната почивка увеличава продължителността на нощния сън с 1 час.

Краткият сън е важен за човека още от самото му раждане и ако той е полезен за малките деца, то разбира се е не по-малко полезен за възрастните.

Този сън всъщност е част от еволюционния, географски механизъм, характерен е за някои култури. Най-често желанието на човек да спи след обяд се обяснява с факта, че човекът се е зародил като вид в Африка – място, където склонността да се криеш от силното слънце в най-горещите часове на деня, е напълно естествена.

Специалистите съветват при възможност следобяд да се подремва не повече от 15-20 минути, след което отново да се започне работа. Ако сънят е продължителен, твърдят те, за човек ще бъде много по-трудно да си възвърне бодрото състояние.

Ако се нуждаем от почивка, а не можем да си я позволим, не трябва да прибягваме до сладки храни, които осигуряват кратък временен подем, а да изберем продукти, богати на белтъчини и сложни въглехидрати. Напитките, съдържащи кофеин, също трябва да се избягват.

защо повечето диетолози не препоръчват вегетариантството…

Всекидневната норма белтъчини, която нашето тяло трябва да получава, е 0,8-1,2 грама на килограм тегло. Хората, които са се отказали от продуктите от животински произход, доказано страдат по-често от малокръвие и имат понижен имунитет.

Дори в най-богатите на различни вещества плодове и зеленчуци няма такива белтъчини и микроелементи, каквито се съдържат в месото. Затова много специалисти препоръчват всеки ден да се употребява не по-малко от 200 г месни продукти.

нощното похапване не е вредно…

Според английски диетолози отговорът на един от вечните въпроси „Да се яде ли през нощта и колко“ не трябва да бъде еднозначно отрицателен.В своя публикация в изданието International Journal of Obesity те твърдят, че човек може да утолява глада си по всяко време на денонощието, тъй като е много по-важно не кога, а колко ядем, информират zdrave.bg.

Специалистите са изследвали 1500 мъже и жени на възраст от 18 до 50 г. в продължение на 1 година. Резултатите показват, че почти половината от хората предпочитат да се хранят най-обилно вечер, т.е. не спазват препоръката основните храненета да са сутрин и на обяд, а вечер да се избягват големите количества храна.

Интересен факт, посочен в статията е, че тези хора не тежат повече в сравнение с хората, които спазват строги диети и не поставят нито троха в устата си след 18 часа.

Специалистите смятат, че употребата на нискокалорична храна през нощта не води до повишаване на теглото и съветват за „нощната трапеза“ да се използват ябълки, банани, леки обезмаслени видове кисело мляко и зеленчукови ястия.