египетската култура ‘на гости’ в българия…

„Когато дойдох тук, разбрах, че не само Египет, но и България е имала древна цивилизация – на траките. Съжалявам, че не я познавах“, каза Исаб Машкур от Министерство на културата на Египет.Машкур е тук по повод Дните на египетската култура в България, които ще продължат седем дни.“Египет е страна, на кръстопътя на света – изток-запад; север-юг и е творена към много култури, и към всичко, което предстои да научи, продължи Машкур.Разбрах още, че българите се интересуват от древната ни култура, както и от съвременната“.Довечера е представлението на дервишки египетски танцов състав в Музикалното училище.Дервишеството е философия, а танцът е тяхна своеобразна форма на молитва към Господа. Може да се направи известна асоциация с нашето нестинарство, с това, че се изпада в транс.Танцът на дервиша обаче разчита и на външия ефект – обемни облекла и изисква голямо пространство.

уникални монашески погребения открити край велики преслав…

Мощи на монаси от Х век и ктитори на манастирски храм намериха археолози край Велики Преслав.За първи път по българските земи се открива разпространената в тогавашна Европа монашеска традиция за препогребване на свещените кости на духовни и светски личности в православната обител. Откритието няма аналог в археологическата ни история.Гробните камери са разположени в двора на църквата, чийто ктитор е бил Чергобоил Мостич. Традицията да се погребват монаси в света обител била добре позната във Византия, Сирия и Палестина, но за новопокръстена България била непознат ритуал. „Това са гробни камери, в които са погребани видни личности и особено този гроб, който днес разкрихме пред вашите очи, явно е погребан висок човек около 1,80-1,90 м. Иначе като персона е важна личност, защото в западния край виждаме, че гробната камера така е оформена, че да се положи главата като възглавница“, обясни проф. Казимир Попконстантинов. Според професор Попконстантинов, това не са обикновени некрополи, а специално изградени камери за вечен покой. Те са направени от няколко реда тухли, съединени с хоросан. Размерите им са различни – от един метър до 2,40 -2,5, като всяка е покрита с огромна каменнна плоча. „Има традиция, която постановява, че в южната част на храма се погребват ктиторите или видни личности“, обясни още проф. Казимир Попконстантинов. Проучването на манастирския комплекс, изграден върху дареното от Чергобоил Мостич владение, е започнало през 50-те години на миналия век от професор Станчо Ваклинов. От тогава са намерени четири печата, един от които с надпис на кирилица.