Учени от космическия център „Годард“ към НАСА уловиха следи от радиация от отдавна изгаснали звезди, свидетели на ранното детство на Вселената. Това са първите доказателства за съществуването на тези първи звезди, пише сп. „Ню сайънтист“. Ако хипотезата на астрономите под ръководството на Александър Кашлински се потвърди, тя ще разкрие нови факти за структурата на универсума отпреди стотици милиони години, когато днешните галактики били още бебета. За тези свръхмасивни звезди се смята, че са „произвели“ материята за останалите звезди, възникнали по-късно, включително и Слънцето. Те се появили скоро след Големия взрив и вече не съществуват. Астрономите смятат, че когато уловените от телескопа Spitzer фотони били в началото на своето пътешествие, Вселената е едва на 100 млн. години, като имаме предвид днешната й възраст от 13,7 млрд. години, изчислена от времето на Големия взрив. Учените не могат да потвърдят категорично, че са различили на инфрачервените снимки от телескопа самите звезди – на разстояние 13 млрд. светлинни години светлината на всяка от тях поотделно е прекалено слаба. Фиксираното излъчване астрономите наричат фоново – то може да се създаде от множество еднотипни вълни, излъчвани от различни източници. Широкоизвестен е друг пример за такива сигнали – фоновото радиоизлъчване, чийто първоизточник е т.нар. разсеяно вещество, от което са се създали впоследствие и звездите, и галактиките. Досега то се считаше за единствения източник на сведения за ранния Космос.
допълнителни:
Съставени са от хелий, водород и литийПървите изводи за ранните звезди, направени от учените, са, че повечето са „избухнали“ едновременно. Известно е, че цветът на звездата позволява да се определят нейните маса и възраст. Почти всички първородни звезди били около 100 пъти по-тежки от Слънцето и съставени от хелий, водород и литий. Всички останали елементи в Космоса са били синтезирани от тях в процеса на стареенето им. Първите небесни тела са формирали свръхклъстъри – образувания без определена структура, недостатъчно плътни, за да бъдат наречени галактики. Именно тези образувания привлекли първоначално астрономите, които насочили към тях телескопа Spitzer. Ако изводите на учените са точни, откритията ще хвърлят повече светлина по въпроса за възникването на Вселената. Екипът на Кашлински се надява да е открил „пръстовите отпечатъци“ на първите звезди, които са прабабите на всички други. Получените данни и направените изводи ще бъдат подложени на нови проверки с помощта на инфрачервен телескоп от ново поколение – 6,5-метровия James Webb, който ще бъде изпратен в Космоса през 2011 г.3 луни танцуват около ПлутонПлутон не е чак толкова самотен, колкото ни се струваше довчера. Около планетата танцуват три луни, а не една, както досега смятаха учените, съобщи телевизия „Дискавъри“. Американските астрономи разкриха, че мъничката планета разполага с още 2 другарчета. Планетата, която представлява скален къс, покрит с лед, скоро ще загуби статута си на единствената непроучена в Слънчевата система. НАСА възнамерява да изстреля към Плутон космическия кораб „Далечни хоризонти“ още през януари 2006 г. Понеже планетата се намира на огромно разстояние от Земята – тя е 50 пъти по-далеч от нас, отколкото Слънцето, пътешествието ще отнеме 9,5 години. По време на експедицията учените ще имат време и възможност да изследват двете нови луни.
Астрономите от института „Саутуест рисърч“ са видели новите спътници на Плутон с телескопа Хъбъл още през май, но едва в началото на ноември са потвърдили откритието. Луните отстоят на около 44 000 км от планетата, това е два пъти по-далеч от разстоянието, на което се намира първата луна, открита през 1978-а и наречена на лодкаря от старогръцката митология, който прекарва душите на мъртвите към подземния свят, Харон. Новооткритите сателити са кръстени засега S/2005 P1 и S/2005 P2, докато не се потвърди окончателно статутът им на истински луни. Диаметрите им са между 45 и 160 км. Те се въртят около планетата по елипсовидна орбита. Учените още не разполагат с достатъчно информация за точната големина на спътниците.
Яркостта им е около 5000 пъти по-слаба от тази на Плутон. Това обяснява защо толкова дълго не са били открити. Според астрономите е малко вероятно Плутон да притежава още скрити спътници.
Откритието поставя на преден план куп въпроси за това, как се е формирал Плутон и сателитите му, които принадлежат към гъсто населената област от Слънчевата система, наричана Пояс на Куипер.
Според някои учени огромно влияние върху Плутон преди милиарди години са изиграли точно тези 2 луни, чиито орбити са също елипсовидни, както и на Харон. Според друга теория гравитацията на Плутон е „привлякла“ двата спътника. Учените тепърва ще изясняват и как е възможно небесно тяло като Плутон, което е 70 процента от големината на Луната, да притежава сателити. Планетата е първата от Пояса на Куипер, която има повече от един сателит в орбитата си. Ако откритието бъде потвърдено от Международния астрономически съюз, новите луни ще получат имена на герои от гръцката и римската митология.
