тази година съм 12 клас…като да не повярваш.и днес „изживях“ последният си първи учебен ден,който би трябвало да е празник за всеки един от 1-ви до 12-ти клас…за съжаление не е такъв за мен.нещото в което винаги съм убеждавал приятели и познати най-накрая се збъдна.збъдна се и то не върху кой да е – а точно върху мен!винаги съм казвал,че момче и момиче,които са заедно никога-НИКОГА не трябва да са от едно и също училище.защо ли?защото колкото и невероятно и вдъхновяващо да е да сте заедно през споделеното време…накрая няма начин поне единият да не страда при вида на другия в училищните коридори и да знае,че няма да може да я прегърне,целуне или дори да няма сили да я погледне в очите.камо ли ако знаеш,че „новият“ й приятел е наблизо и може би трябва да я гледаш през час-два как е умекнала в неговите прегръдки.
едва ли не откакто завършихме 11 клас ми се ходи на училище…просто ей така,нещо се бях затъжил за него.а единственото,което ми се въртеше в главата днес беше как и дали ще успея да издържа тези последни месеци в училище.вече ми е все едно дали ще завърша или не-въпросът само да се реши по-бързо.
27 септември 2006 в 944 pm
съжаленията за вчерашния ден и страхът от утрешния са двама крадци които ни ограбват настоящето