ех любов,любов…

както всяко момче (или може би трябва да кажа повечето…) и аз харесвам момичета.немога да се оплача,че няма интерес и от двете страни.да ви кажа да си без приятелка си има своите плюсове и минуси,както това да си имаш.на 25.05.2004 имах възможността да "тръгна" с едно момиче..с което не се бяхме виждали кой знае колко(на 18.05 за първи път бяхме на кафе (заедно с един куп хора),а същия ден,вечерта,вече бяхме на кино…беше невероятно.прекарахме чудесно.след киното отидохме на кафе,обсъдихме филма (става въпрос за "троя"),смяхме се до пръсване,говорихме си общи работи…и на 24.о5 отново бяхме на кино-"50 първи срещи".естествено и този филм не остана без коментар и както може би се досещате отново бяхме на кафе,с тази разлика,че този път бяхме трима.отново се смяхме…(смехът е полезен).на следващата вечер в една никак не лоша за онова време кръчмица изкарахме цялата вечер…и на тръгване по пътя към спирката.аз най накрая събрах кураж…и…тя взе че се съгласи да бъде моята "луничка"…).прекарвахме всяка свободна минута заедно в училище и повечето от време извън него.разбирахме се страхотно и никога не съм си представял,че някога ще издържа толкова време с едно момиче.сигурно и вие не предполагате такова нещо за вас самите,но от мен да знаете,че печелите много повече,отколкото да загубите (и все пак си зависи от човека де!!!)били сме заедно на море,2 пъти сме били един до друг в новогодишната нощ и т.н.чувството да имаш някого до теб,на когото можеш да разчиташ по всяко едно време и независимо за какво,е наистина неописуемо.напоследък нещо много много не се разбираме,но се надявам,че това е само моментно.и аз и тя сме доста силни характери и рядко някой от нас отстъпва,когато се караме и затова логично в повечето случаи се стига да кавга…но след десетина минути вече всичко е забравено и сме отново прегърнати.за тези почти 2 години се променихме страшно много,но смятам,че е към по-добро.

p.s.:

като за последно без никакво съмнение мога да заявя,че човекът,на когото съм най-благодарен,след майка ми,определено си ти хели.благодаря ти за всичко,което си правила за мен,правиш и ще правиш за в бъдеще.ти беше до мен,когато имах нужда от теб,ти ме изслушваше,когато имах нужда от разбиране и съвет.изпълни деня ми със светлина и усмивка,научи ме да подминавам болката…да се радвам на малко,да ценя хора и приятели…или с две думи оказа огромно влияние за това,което съм като характер и човек.покорно благодаря…обичам те!